Пропускане към основното съдържание

Letter

Всичко се вижда, всичко се усеща. Ти не беше същия, аз не бях наивната. Изписах страници с думи, които ти така и не прочете. Мислиш ли, че можеш да го скриеш от мен?  Това писмо е за теб- виж го и черно на бяло. Виждаш ли колко жалко изглежда? Сега мълчим, защото така е по- удобно. Лежим един до друг, а не можем да усетим сърцата си. Топлината я няма. Защото има нещо между нас, което ни пречи....


Изтрий си хронологията, изтрий смс-ите, трий всичко- Аз ще се правя, че не знам.
Ти ще лъжеш мен, аз  пък теб.  Ще се усмихвам, нищо няма да е странно. Ти ще бъдеш с мен и с друга тайно.
Ще заспиваш до мен и ще ме прегърнеш,  а между нас са всички неизречени истини.  По- добре да заспиваме в тишина.
После ще научиш, че и аз се виждам с друг, но няма да е скришно- аз играя честно. Ти ще си обиден, аз ще ти разказвам.


Нека да научиш как при срещите ви- все случайни, знаела съм всичко- всички мръсни тайни.
И накрая пак ще се усмихвам, ще цитирам всичките места, където бил с нея, а нека ти е криво- с друг съм аз  сега.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Бял лист

Някога пишех много. Всъщност тази история започна преди доста време. Някъде към края на първата ми ученическа любов. Бях намерила начин да изразявам емоциите си изключително безболезнено и лесно. Пишейки. Е, да... И така дойде един ден, в кой реших, че изгората ми вече не трябва да бъде до мен и ... Да, написах му го. Нищо де, той ми го върна много лесно- написа със спрей точно колко жалка и подла персона съм аз под носа ми... Или иначе казано под прозореца на класната ни стая в училище. Известно време се подминавахме и живеехме като смъртни врагове, но към днешна дата се забавляваме много на някогашните ни трепети и къде скрити, къде не толкова скрити любовни войни. После, както предполагате продължих да пиша за любимите си момчета, а и не само. Най- милия ми човек (за доста дълъг период от време), притежава завидна колекция от мои стихове, поемки, историйки от моя милост.. Писани с цялата ми любов, естествено. Дори след раздялата ни за Коледа получи Прощално излияние от моята д...

Мелодия

Как ли е звучало това щастие. В тези, неизживените мечти. Недописана партитура, а мелодията й в мен звучи.   Как ли е звучало това щастие. На две хванати ръце, Моите очи в твоите, когато сутрин до тебе се събуждах. Как ли е звучало това щастие. Изгубено ли е? Как ли е звучало това щастие? Нашето.

Писмо до теб

“Това беше най-голямата болест, заразила човечеството. Нито СПИН, нито рак, нито пък депресията… “Да вярваш в някого.”  И после ужасно да те боли…”- Батухан Деде Тъжно ми е днес приятелю, тъжно ми е. Опитах се да дам от мене си, а всъщност май захвърлих себе си на вятъра. Изгубила съм се в безкрайна тишина, тъжно ми е, плувам в безкрайна тишина. В никой случай не ме плаши тази самота, а това в хората... Будех се до тебе сутрин, а вечерта ме хвърли в пепелта. Не случайно казвам пепел, това остана май от нас, трудно  ти е да го кажеш с вдигната глава и силен глас. Колкото можах ти дадох, колкото ми даде взех. Колкото можах се обвинявах, колкото можах простих. Спестявам ти сълзи и болка, радвам се, че си щастлив.  Тъжно ми е днес приятелю, тъжно ми е затова, че си тръгна , минавайки през моята душа, тръгна си с друга, а аз останах с тъжни спомени и много самота.