Пропускане към основното съдържание

Choice

Днес ще ви разкажа няколко истории. На мои приятелки, дано не ми се сърдят!Май започнах да пиша малко неорганизирано...
Така започвам отначало.
Нека си поговорим за типовете връзки около нас, аз ще се спра на три, които ми идват на прима виста в главата. Както споменах-черпя информация от кухнята- реални истории.
Има едни много горещи романси, които започват с невероятно влюбване. Нали знаете много се обичаме, това е завинаги и т.н. До един момент, в който единият партньор бие отбой. В случая момчето. "Не съм сигурен дали те обичам, днес се виждаме за последно..." И така до следващият последен път, а Иглика* си мисли " А той само така си говори, ще си спомни колко много ме обича и нещата ще си дойдат на мястото". И така вече година... Само не знам кого лъжем с празните си надежди, че един ден нещата ще седят по друг начин. И в крайна сметка- да обичаш, да обичаш- колко да обичаш някой, който дори не е сигурен, че ти си неговият човек? Оставам въпросът отворен...

Следващият пример, който ще ви разкажа е на двойка, която е заедно от има няма 6 години. Сега решиха да заживеят заедно, но уви- момичето, нека да я наречем Нина, не беше сигурна дали е готова на такава стъпка. По конкретно не беше сигурна, че това е момчето за нея- той бил много скучен, това било много сериозно... Взеха решението, след една година и отгоре премисляния. Знаете ли какво- сега се обичат повече от всякога. И това напук на всички битовизми, които ги заобикалят. Дори Нина се чуди как й е трябвало толкова много време, за да се реши на тази стъпка. Така, че мили дами/господа- рискувайте и може да изненадата себе си. В противен случай поне ще сте опитали.

Последното, което ще ви разкажа е историята на Катя. Стара като света- мъжът до нея е безсрупулен флиртаджия, който дори не приема, че флиртовете му са нередни при условие, че живее с половинката си. Не, това според него е напълно нормално. А Катя всеки път ми казва, че да сега е дала последен шанс, ако се провали пак и започне да си пише за твърдите си неща, на които някоя си девойка можела да седне, тя щяла да си тръгне от него. Въпросният Иван не разбира, че тези директни намеци, закачки пред познати и непознати правят най- малкото кофти впечатление. А между другото след всеки уж последен път се оказва, че този път е предпоследен, но следващият път... Е, много се чудя по някой път- кого лъжем и не е ли глупаво да се замозалъгваме. Любовта си е любов, но наивната надежда не е здравословна. След като този човек за почти две години не се спря с флиртовете и лъжите, на какво се крепи тази надежда, че след 5 години нещо ще се промени...

Това, което исках да ви кажа с тези истории е, че по някой път трябва да поставим себе си на първо място, хора, които ни нараняват системно нямат място в живота ни, трябва да рискуваме малко повече и никога да не забравяме, че най- добрата връзка, която никога няма да прекъсне е връзката със самите нас.
Имената са сменени*

Коментари

Популярни публикации от този блог

Бял лист

Някога пишех много. Всъщност тази история започна преди доста време. Някъде към края на първата ми ученическа любов. Бях намерила начин да изразявам емоциите си изключително безболезнено и лесно. Пишейки. Е, да... И така дойде един ден, в кой реших, че изгората ми вече не трябва да бъде до мен и ... Да, написах му го. Нищо де, той ми го върна много лесно- написа със спрей точно колко жалка и подла персона съм аз под носа ми... Или иначе казано под прозореца на класната ни стая в училище. Известно време се подминавахме и живеехме като смъртни врагове, но към днешна дата се забавляваме много на някогашните ни трепети и къде скрити, къде не толкова скрити любовни войни. После, както предполагате продължих да пиша за любимите си момчета, а и не само. Най- милия ми човек (за доста дълъг период от време), притежава завидна колекция от мои стихове, поемки, историйки от моя милост.. Писани с цялата ми любов, естествено. Дори след раздялата ни за Коледа получи Прощално излияние от моята д

Писмо до теб

“Това беше най-голямата болест, заразила човечеството. Нито СПИН, нито рак, нито пък депресията… “Да вярваш в някого.”  И после ужасно да те боли…”- Батухан Деде Тъжно ми е днес приятелю, тъжно ми е. Опитах се да дам от мене си, а всъщност май захвърлих себе си на вятъра. Изгубила съм се в безкрайна тишина, тъжно ми е, плувам в безкрайна тишина. В никой случай не ме плаши тази самота, а това в хората... Будех се до тебе сутрин, а вечерта ме хвърли в пепелта. Не случайно казвам пепел, това остана май от нас, трудно  ти е да го кажеш с вдигната глава и силен глас. Колкото можах ти дадох, колкото ми даде взех. Колкото можах се обвинявах, колкото можах простих. Спестявам ти сълзи и болка, радвам се, че си щастлив.  Тъжно ми е днес приятелю, тъжно ми е затова, че си тръгна , минавайки през моята душа, тръгна си с друга, а аз останах с тъжни спомени и много самота. 

Спомен

Ще премина през живота ти. Ще се превърна в кратък спомен. Запомни онези, нашите моменти, усмивките, но запомни и мен. Аз ще се усмихвам за пред хората. Каква съм когато съм сама? Какво е вътре в мен? Мъгла. Отговора си е моя тайна, истина. Не ми останаха думи. Избирам все затворени врати. Празни листи. Пълни с тишини. Останаха ми  ноти. Разпръснати по булеварда... Булеварда на разбитите мечти.