В даден момент всеки един от нас си е търсил работа. И на мен ми се случва, уви – не за първи път (и сигурна съм не за последен). Бях забравила колко трудно се случва всичко. Разликата в търсенето ми, между преди и сега, е следната: сега току що завърших висшето си образование и някак си в съзнанието си напълних един куфар пълен с надежди и очаквания за нещо по специалността ми. Уви, куфарът започна да ми дотежава. Стъпка едно- попълване на автобиографията ми или по- точно „ upgrade” . Стъпка две- сайтове за работа. Просто изречение- всеки ден, по безброй много часове гледаш обяви, пишеш мотивационни писма и т.н. Стъпка три- започват позвънявания! И ето, моята надежда расте правопропорционално на .. Ъъ.. трите позвънявания, които получих. Резултат от първите три стъпки- интервюта! Две от обявите бяха далеч от реалната работа, която се очаква да свърша. Добре няма да се отчайвам имам и трето интервю. Отивам, представям се добре, дори ме водят на обиколка из офисите... Об