B' You

Показвам ти сърцето си. С раните по него. С тайните. С Белезите – незараснали. С всичката Любов, която има Да даде. С всичката Любов, която Някой друг остави. И захвърли. Разкривам ти и чувствата. И болката. И тази самота. На себе си прощавам грешките. Щастието с тебе си споделям. а ти си част от него. Подарявам ти усмивките. А ти не си тук. И все пак те усещам. Много близо. Просто си в сърцето ми. ***Snow Patrol - Chasing Cars

What is the sound of this happyness In those unlived dreams An unfinished score But I feel the melody in me. What is the sound of this happyness.. Two holding hands Your eyes in mine When I wake up next to you What was the sound of this happiness? Is it lost?

Как ли е звучало това щастие. В тези, неизживените мечти. Недописана партитура, а мелодията й в мен звучи.   Как ли е звучало това щастие. На две хванати ръце, Моите очи в твоите, когато сутрин до тебе се събуждах. Как ли е звучало това щастие. Изгубено ли е? Как ли е звучало това щастие? Нашето.

Предлагам ти да бъдем непознати. С много любов между тях. С много самотни нощи. Пълни с таен копнеж. Предлагам ти да не говорим. Бонуса е, че така няма и да спорим. Но няма заедно да можем да се смеем. По скоро поотделно ще тъжим. Предлагам ти случайно да се видим. На тъмно, в студена нощ. И за малко тайно да се сгреем. Брутално липсваш ми Любов.

Извинявай, че го казвам, но.. Бих те сложила в кутийка, За да те пазя близо до мен. Бих те сложила в рамка, За да мога да те гледам всеки ден. Бих те превърнала дори в завивка, За да се покривам всеки ден с теб. Мислите ми разпилени са, За чувствата не знам, но със сигурност  откривам те в сърцето ми, Всеки следващ миг си там, И в предишни мигове изгубени, Бил си част от мене, знам..

Бях лято. Топла. Слънчева. Доверчива. Станах есен - променлива. Дъждовна. Топла, но и мъничко мъглива. Трудно предвидима. Превърнах се в зима- своенравна. Снежна. И все пак по своему красива. Може би ще бъда пролет. П.п. " Хващал ли си пеперуда ,  молил ли си я  да те обича... "  - " Плътта на  пеперудата" - С.К.

Очите ми са червени от сенките. Нищо, че сенки не слагам. Усмивките са от щастие. Нищо, че преигравам. Тишината е от вълнение. Нищо, че полудявам. Спя с часове, изморена съм, нищо, че там те сънувам. Причини за всичко ще си намеря. Само да не показвам това безвремие. Обичам те... На доверие. Мислех, че няма да го смачкаш. А то и не знам вече.. сърце ли е.

"Няма да съм първата. Не е и за пръв път. Всеки път боли различно. Колкото и да си казваш  "Минавал съм през това". Всеки път боли. И тази болка е различна. Подари ми пръстен. Върнах го. На друга ръка може би ще стои по - добре. Не възрази. Може би си го знаел. Вече. Подари ми парфюм. Дори не го приех. Може би вече знаех, че е взет за друга. На нейната кожа ще се усеща по - добре. Исках да се обадя. За да ми кажеш, това което вече знаеше. Без думи. Мълчание. Аз разбрах последна. Нереално. Но факт. Тръгна си. Без думи. Без извинения. Знаеше, че няма нужда от тях. Едно извинявай, не е спасило ничие разбито сърце." Написа го и го изтри.  После опита  и на хартия.  Изгори го. Отвори бутилка вино. Написа го отново. И после го прочете.  Бавно. и знаеше... това бяха думите на нейното сърце. "Мисля, че джетлагът е от това, че душата не може да догони тялото" - Захари Карабашлиев

Аз съм тази, в която си се влюбил,  само че вече сутрините ме виждаш без грим, не крия сълзите си от теб,  споделям мрачните си мисли. Но иначе съм онази същата,  в която се влюби. Онази, с която се смееше. Онази, която сънуваше. Онази, която заемаше мислите ти. Вече не съм под прикритие. Не мога да бъда принцеса. Не винаги. Но можеш да ми подаряваш усмивки. Можеш да изместваш мрака ми с прегръдки. Защото вече съм те допуснала в сърцето си. Защото аз съм онази същата. В която се влюби. 

 - Дали съм обичала правилно?   - Сигурно. Кой определя как се обича правилно?  - Някак все съм недостатъчна. Или в повече. Дали съм давала достатъчно?   - Може би?  - Изслушвах ли докрай?  - Не. - Търсех правилните думи. Слушах това, което искам да чуя. Приемах това, което исках да получа.   - Егоистично?  - Със сигурност.  - Но въпреки това го обичаше. По своя си начин. Самота?  - В повече.   - Сълзи?  ... - Усмивки?  - Фалшиви.  - Липсва ти?  - Всяка минута.   - Ще помълчиш. Ще почакаш. Познавам те. Няма да го покажеш. Такава си. Ще мислиш, че ти си виновна. И донякъде.. ще си права. Но само донякъде. Вечер когато си сама ще бъдеш тъжна, щe плачеш с чаша червено вино. А ти червено не обичаш. Но искаш да горчи. Няма да искаш да говориш с никого. Ще гледаш снимки. Съобщения.  Обаче ще си толкова усмихната през деня. На светло. Казвам ти, няма да го покажеш. Спри да си гледаш телефона. Няма да светне. Познавам те. Не знам дали ти си част от мен или аз съм част от