Търся правилните думи... Не ги намирам и всичко в мен остава не написано. Като думите, които останаха неизказани, като нещата, които останаха ненаправени. Може би затова мечтите ми останаха несбъднати... Или поне тези, които зависеха от мен и от малко късмет. А стига да искаш винаги може да намериш малко парченце надежда, което да те кара да продължаваш. По някой път трябва просто да направиш нещата така, както ги чувстваш- без колебание, постоянно премисляне и криеница. Докато чакаш изпускаш момента и вече е късно. И това си го повтарям всеки път и в крайна сметка, докато го мисля пропускам същественото. Защото докато си мисля как ще бъдат приети действията ми, пропускам мисълта- " а какво ще се случи ако не го направя" и в крайна сметка това е единственото, което виждам. Последствията от пропуснатия ход... Най- горчивите сълзи проливаме за това, което не сме казали, когато е трябвало и сме можели, и за това, което сме имали възможност да направим, но веч