B' You

Очите ми са червени от сенките. Нищо, че сенки не слагам. Усмивките са от щастие. Нищо, че преигравам. Тишината е от вълнение. Нищо, че полудявам. Спя с часове, изморена съм, нищо, че там те сънувам. Причини за всичко ще си намеря. Само да не показвам това безвремие. Обичам те... На доверие. Мислех, че няма да го смачкаш. А то и не знам вече.. сърце ли е.

"Няма да съм първата. Не е и за пръв път. Всеки път боли различно. Колкото и да си казваш  "Минавал съм през това". Всеки път боли. И тази болка е различна. Подари ми пръстен. Върнах го. На друга ръка може би ще стои по - добре. Не възрази. Може би си го знаел. Вече. Подари ми парфюм. Дори не го приех. Може би вече знаех, че е взет за друга. На нейната кожа ще се усеща по - добре. Исках да се обадя. За да ми кажеш, това което вече знаеше. Без думи. Мълчание. Аз разбрах последна. Нереално. Но факт. Тръгна си. Без думи. Без извинения. Знаеше, че няма нужда от тях. Едно извинявай, не е спасило ничие разбито сърце." Написа го и го изтри.  После опита  и на хартия.  Изгори го. Отвори бутилка вино. Написа го отново. И после го прочете.  Бавно. и знаеше... това бяха думите на нейното сърце. "Мисля, че джетлагът е от това, че душата не може да догони тялото" - Захари Карабашлиев