B' You

Търся правилните думи... Не ги намирам и всичко в мен остава не написано. Като думите, които останаха неизказани, като нещата, които останаха ненаправени. Може би затова мечтите ми останаха несбъднати... Или поне тези, които зависеха от мен и от малко късмет. А стига да искаш винаги може да намериш малко парченце надежда, което да те кара да продължаваш. По някой път трябва просто да направиш нещата така, както ги чувстваш- без колебание, постоянно премисляне и криеница. Докато чакаш изпускаш момента и вече е късно. И това си го повтарям всеки път и в крайна сметка, докато го мисля пропускам същественото. Защото докато си мисля как ще бъдат приети действията ми, пропускам мисълта- " а какво ще се случи ако не го направя" и в крайна сметка това е единственото, което виждам. Последствията от пропуснатия ход... Най- горчивите сълзи проливаме за това, което не сме казали, когато е трябвало и сме можели, и за това, което сме имали възможност да направим, но веч

Всичко се вижда, всичко се усеща. Ти не беше същия, аз не бях наивната. Изписах страници с думи, които ти така и не прочете. Мислиш ли, че можеш да го скриеш от мен?  Това писмо е за теб- виж го и черно на бяло. Виждаш ли колко жалко изглежда? Сега мълчим, защото така е по- удобно. Лежим един до друг, а не можем да усетим сърцата си. Топлината я няма. Защото има нещо между нас, което ни пречи.... Изтрий си хронологията, изтрий смс-ите, трий всичко- Аз ще се правя, че не знам. Ти ще лъжеш мен, аз  пък теб.  Ще се усмихвам, нищо няма да е странно. Ти ще бъдеш с мен и с друга тайно. Ще заспиваш до мен и ще ме прегърнеш,  а между нас са всички неизречени истини.  По- добре да заспиваме в тишина. После ще научиш, че и аз се виждам с друг, но няма да е скришно- аз играя честно. Ти ще си обиден, аз ще ти разказвам. Нека да научиш как при срещите ви- все случайни, знаела съм всичко- всички мръсни тайни. И накрая пак ще се усмихвам, ще цитирам всичките места, където бил с нея, а нека

Днес ще ви разкажа няколко истории. На мои приятелки, дано не ми се сърдят!Май започнах да пиша малко неорганизирано... Така започвам отначало. Нека си поговорим за типовете връзки около нас, аз ще се спра на три, които ми идват на прима виста в главата. Както споменах-черпя информация от кухнята- реални истории. Има едни много горещи романси, които започват с невероятно влюбване. Нали знаете много се обичаме, това е завинаги и т.н. До един момент, в който единият партньор бие отбой. В случая момчето. "Не съм сигурен дали те обичам, днес се виждаме за последно..." И така до следващият последен път, а Иглика* си мисли " А той само така си говори, ще си спомни колко много ме обича и нещата ще си дойдат на мястото". И така вече година... Само не знам кого лъжем с празните си надежди, че един ден нещата ще седят по друг начин. И в крайна сметка- да обичаш, да обичаш- колко да обичаш някой, който дори не е сигурен, че ти си неговият човек? Оставам въпросът отворен...

Прекрасна вечер. Много усмивки, малко алкохол, задимено пространство. И сред всички хора се появи ти.  Цялото ти присъствие  изпълни помещението. А щом те видях разбрах, че искам да си мой. А те бях виждала толкова много пъти преди. За пръв път обаче те усетих с всяка фибра от тялото си.  С всяка тупкаща частица от сърцето ми. И само този беше различен, а след него  вече нищо не беше същото. Малко алкохол, много усмивки и една целувка, като по филмите. Само твоите очи. Гледащи в мен все едно ме виждат за първи път. Само моите очи. Гледащи те, така сякаш разпознават нещо в теб за първи път. И от много време насам започнах да усещам позната, прекрасна  топлина да се разлива в мен.  Твоите очи и моите в едно, твоите устни слети с моите. Просто съвършено цяло. Задимен бар и табла шотове. Аз до теб и много хора около нас, но за мен бяхме само аз  и ти... И никой друг. Усещах само твоето пристъствие, запазила съм  спомена за теб от онази вечер- нашата. Слънчеви лъчи

Замислих се за новият тип връзки- удобни предимно за мъжете, но някои жени също се възползват от тях.   Всъщност- удобни за всички и познати от край време. Wi fi - връзките.  Единият партньор играе ролята на рутер- всеки може да се свърже с него ако знае паролата. А паролата при повечето хора е ясна. И така връзката от 1+1 = двойка, става нещо подобно на 1*У+1*Х= двойка.   Математикаат и информатиката могат да го опишат с нули и единици, със знаци и скоби, наглед просто уравнение, но никога партньорът рутер не трябва да забравя, че неговият Х на брой прикачени елементи водят на У на брой разочарования и болка на партньорът, който вярва в простата формула.   Е, винаги идва така нареченият Видов ден, но освен това, че вече не си заблуден/а, има едно голямо количество болка. Няма да развивам темата в тази посока обаче. Интересното при този тип връзки е че по правилото на хронологията- ако тя бъде изтрита, не съществува не само вече, тя никога не е била. За жалост об

Замислих се типовете връзки, които съм имала. След лошите момчета някак си темата изникна закономерно. Имала съм периода на лошото момче с мотора, също така периода с доброто момче, по което уви не мога да си "падна/припадна" така, Дон Жуан-а, когото всеки иска да има, галантния принц, само дето май се оказа, че не съм принцеса- или поне не неговата. И така, решила съм да пиша за принца. Емоционална връзка, навън, за пред хората- невероятно галантен индивид, нека го наречем Хари. Той се появяваше с цвете, точно когато най- малко очаквах, звънеше на вратата ми с кутия бонбони или шоколад, дори пред хората ме наричаше "моята дама"- без майтап! Невероятна приказка нали?! Е, след време принца се превърна в жаба, а връзката ни се преобрази, минахме не режим- Усмивки за снимката, страстни моменти, като от филм, но също толкова фалшиви. Оказа се, че този принц Хари не знаеше как да бъде истински. Да влезнеш в роля е прекрасно, но само когато си актьор. В

Преди време се замислих за предпочитаните типажи от нас- жените.   Вдъхнови ме един приятел, който сподели, след като бяхме гледали „Джоуи“, че много от похватите на Трибиани с жените наистина действат, колкото  и да са плоски. От това, че се прави, че ги слуша, до култовата му реплика „Как си“. Стигнах до извода, че има поне 3 типа  мъже, по които сме луди.   Не че откривам топлата вода, нищо подобно, но темата винаги е била и винаги ще бъде интересна. За да не съм голословна в този текст включвам и мнения на приятелки, които имат вземане даване с тях, или поне са имали. Също така реших да попитам и момчетата- защо според тях номерата им работят. Един приятел ми каза следното, нека го наречем Иван- „Това е все едно да ме питаш защо мъжете си падат по леки жени... „ , но в последствие си развърза езика, явно не е толкова лесен отговорът. 1.        Лошите момчета -   безспорни фаворити сред жените, спор няма.   Коя от нас не се е прехласвала по подобен индивид, нерядко със скр

B'You: You and I : Днес искам да избягам от злободневните теми. Днес просто искам да освободя съзнанието си от това, което го мъчи.  Обичали ли сте няко...

В даден момент всеки един от нас си е търсил работа. И на мен ми се случва, уви – не за първи път (и сигурна съм не за последен). Бях забравила колко трудно се случва всичко. Разликата в търсенето ми, между преди и сега, е следната: сега току що завърших висшето си образование и някак си в съзнанието си напълних един куфар пълен с надежди и очаквания за нещо по специалността ми. Уви, куфарът започна да ми дотежава.  Стъпка едно- попълване на автобиографията ми или по- точно „ upgrade” . Стъпка две- сайтове за работа. Просто изречение- всеки ден, по безброй много часове гледаш обяви, пишеш мотивационни писма и т.н. Стъпка три- започват позвънявания! И ето, моята надежда расте правопропорционално на .. Ъъ.. трите позвънявания, които получих. Резултат от първите три стъпки- интервюта! Две от обявите бяха далеч от реалната работа, която се очаква да свърша. Добре няма да се отчайвам имам и трето интервю. Отивам, представям се добре, дори ме водят на обиколка из офисите... Об

Разочарована съм от българските медии. Може би и вие сте разочаровани от това пошло търсене на сензации, предимно чрез драматични кадри, помпозни заглавия и прочие. Толкова грозно и толкова далеч от новините такива, каквито трябва да са. Попадала съм на издания от западната преса, които можеш спокойно да седнеш и да четеш от 1 до последна страница.   Интересно, но и техните новини са далеч по- грабващи.  Да ви дам ли топ 3 (не са структурирани по важност) на части от вечерната емисия на водеща медия в България, които меко казано ме отказа от новините в този им вид? (предпочитам да прочета информационен сайт било то български или чуждестранен, без излишни драматични интонации и прекомерни сравнения).   1.        Преди около 2 седмици, считано от днешна дата, водещата новина беше със следното заглавие „ Втори 11 септември в Истанбул“. Стряскащо нали? Веднага отваряш, четеш и разбираш, че събитията в съседна Турция далеч нямат нищо общо с инцидента от преди години, а просто з

 Днес просто искам да освободя съзнанието си от това, което го мъчи.  Обичали ли сте някого колкото себе си, че дори и повече. Намирали ли сте смисъл в нечии други очи? В нечие друго сърце? И така години наред.   Знам, че никой няма да отговори на въпросите ми, но все пак искам да ви разкажа тази история.  И така... идва един момент, в който цялата тази любов се пръска и се разтича на всички посоки. Сякаш е била просто вода между пръстите, която за миг е била в ръцете ви, а след това от нея са останали само отделни капчици. Всичко, в което сте вярвали си е отишло. По неизвестни за вас причини.   И те остават инкогнито година, а въпросите стоят.  После идва мига на истината (така желан и в същото време толкова нежелан)-   имало друга.   Да, имало друга.  Тази нова истина е студен душ в иначе студения ми ден. Всичко придобива ново значение. Всяко нещо, което се е случило между вас има друго лице. Това " в живота ми там те няма, а тук не мога да си го представя без те