Пропускане към основното съдържание

WI Fi връзки

Замислих се за новият тип връзки- удобни предимно за мъжете, но някои жени също се възползват от тях.  Всъщност- удобни за всички и познати от край време.
Wi fi- връзките. 

Единият партньор играе ролята на рутер- всеки може да се свърже с него ако знае паролата. А паролата при повечето хора е ясна. И така връзката от 1+1 = двойка, става нещо подобно на 1*У+1*Х= двойка.

 Математикаат и информатиката могат да го опишат с нули и единици, със знаци и скоби, наглед просто уравнение, но никога партньорът рутер не трябва да забравя, че неговият Х на брой прикачени елементи водят на У на брой разочарования и болка на партньорът, който вярва в простата формула.
 Е, винаги идва така нареченият Видов ден, но освен това, че вече не си заблуден/а, има едно голямо количество болка. Няма да развивам темата в тази посока обаче.
Интересното при този тип връзки е че по правилото на хронологията- ако тя бъде изтрита, не съществува не само вече, тя никога не е била. За жалост обаче на рутерите- изтритите СМС-и не трият съвестта. При липса на такава няма угризения, няма наранени- т.е. пито платено.
Не ви говоря глупости- повярвайте ми имам нагледни примери, жалко , но факт! Лично аз си измилих името на връзките, защото имах скорошен пример в тази посока и някак си навързах нещата от виртуалния свят с реалният. Така или иначе повечето такива връзки тръгват именно там- в така любимите ни социални мрежи. 

Всъщност реално погледнато тези връзки съществуват още от преди интернет бум-а. Изневярата не се е родила нито със социалните мрежи, нито с откритието на компютъра. Просто живеем в по- модерни времена- ново откритие, нов начин. Само не трябва да забравяме, че това, което трием от модерните си устройства не трие нищо в нас, не трие нищо в минало време.


Коментари

Популярни публикации от този блог

Бял лист

Някога пишех много. Всъщност тази история започна преди доста време. Някъде към края на първата ми ученическа любов. Бях намерила начин да изразявам емоциите си изключително безболезнено и лесно. Пишейки. Е, да... И така дойде един ден, в кой реших, че изгората ми вече не трябва да бъде до мен и ... Да, написах му го. Нищо де, той ми го върна много лесно- написа със спрей точно колко жалка и подла персона съм аз под носа ми... Или иначе казано под прозореца на класната ни стая в училище. Известно време се подминавахме и живеехме като смъртни врагове, но към днешна дата се забавляваме много на някогашните ни трепети и къде скрити, къде не толкова скрити любовни войни. После, както предполагате продължих да пиша за любимите си момчета, а и не само. Най- милия ми човек (за доста дълъг период от време), притежава завидна колекция от мои стихове, поемки, историйки от моя милост.. Писани с цялата ми любов, естествено. Дори след раздялата ни за Коледа получи Прощално излияние от моята д

Писмо до теб

“Това беше най-голямата болест, заразила човечеството. Нито СПИН, нито рак, нито пък депресията… “Да вярваш в някого.”  И после ужасно да те боли…”- Батухан Деде Тъжно ми е днес приятелю, тъжно ми е. Опитах се да дам от мене си, а всъщност май захвърлих себе си на вятъра. Изгубила съм се в безкрайна тишина, тъжно ми е, плувам в безкрайна тишина. В никой случай не ме плаши тази самота, а това в хората... Будех се до тебе сутрин, а вечерта ме хвърли в пепелта. Не случайно казвам пепел, това остана май от нас, трудно  ти е да го кажеш с вдигната глава и силен глас. Колкото можах ти дадох, колкото ми даде взех. Колкото можах се обвинявах, колкото можах простих. Спестявам ти сълзи и болка, радвам се, че си щастлив.  Тъжно ми е днес приятелю, тъжно ми е затова, че си тръгна , минавайки през моята душа, тръгна си с друга, а аз останах с тъжни спомени и много самота. 

Спомен

Ще премина през живота ти. Ще се превърна в кратък спомен. Запомни онези, нашите моменти, усмивките, но запомни и мен. Аз ще се усмихвам за пред хората. Каква съм когато съм сама? Какво е вътре в мен? Мъгла. Отговора си е моя тайна, истина. Не ми останаха думи. Избирам все затворени врати. Празни листи. Пълни с тишини. Останаха ми  ноти. Разпръснати по булеварда... Булеварда на разбитите мечти.