Прекрасна вечер. Много усмивки, малко алкохол, задимено
пространство. И сред всички хора се появи ти. Цялото ти присъствие
изпълни помещението. А щом те видях разбрах, че искам да си мой. А те
бях виждала толкова много пъти преди. За пръв път обаче те усетих с
всяка фибра от тялото си. С всяка тупкаща частица от сърцето ми. И само
този беше различен, а след него вече нищо не беше същото.
Малко алкохол, много усмивки и една целувка, като по филмите.
Малко алкохол, много усмивки и една целувка, като по филмите.
Само твоите очи. Гледащи в мен все едно ме виждат за първи път.
Само моите очи. Гледащи те, така сякаш разпознават нещо в теб за първи път.
И от много време насам започнах да усещам позната, прекрасна топлина да се разлива в мен.
Твоите очи и моите в едно, твоите устни слети с моите. Просто съвършено цяло.
Задимен бар и табла шотове. Аз до теб и много хора около нас, но за мен бяхме само аз и ти... И никой друг. Усещах само твоето пристъствие, запазила съм спомена за теб от онази вечер- нашата.
Слънчеви лъчи и празна стая. Измачкани чаршафи. Уморени усмивки. Това остана след нас.
Задимен бар и табла шотове. Аз до теб и много хора около нас, но за мен бяхме само аз и ти... И никой друг. Усещах само твоето пристъствие, запазила съм спомена за теб от онази вечер- нашата.
Слънчеви лъчи и празна стая. Измачкани чаршафи. Уморени усмивки. Това остана след нас.
Малко самоиорния от моя страна, малко открадната нежност. Малко размазани усмивки и филм от който не помним нищо.
Малко, но прекрасни моменти. Наши моменти. А колко много исках още. И колко исках да ти дам.
Малко, но прекрасни моменти. Наши моменти. А колко много исках още. И колко исках да ти дам.
Каза
ми какво можеш да ми дадеш, взех колкото можах да взема и си тръгнах
преди това сърце да се разпилее съвсем. А то вече се бе разпиляло.
Няма връщане назад, а аз не знам на къде сме тръгнали. На никъде.
Коментари
Публикуване на коментар