Пропускане към основното съдържание

I'm not your princess

Замислих се типовете връзки, които съм имала. След лошите момчета някак си темата изникна закономерно. Имала съм периода на лошото момче с мотора, също така периода с доброто момче, по което уви не мога да си "падна/припадна" така, Дон Жуан-а, когото всеки иска да има, галантния принц, само дето май се оказа, че не съм принцеса- или поне не неговата.

И така, решила съм да пиша за принца. Емоционална връзка, навън, за пред хората- невероятно галантен индивид, нека го наречем Хари. Той се появяваше с цвете, точно когато най- малко очаквах, звънеше на вратата ми с кутия бонбони или шоколад, дори пред хората ме наричаше "моята дама"- без майтап! Невероятна приказка нали?! Е, след време принца се превърна в жаба, а връзката ни се преобрази, минахме не режим- Усмивки за снимката, страстни моменти, като от филм, но също толкова фалшиви. Оказа се, че този принц Хари не знаеше как да бъде истински. Да влезнеш в роля е прекрасно, но само когато си актьор. В противен случай всичко се превъща в гротеска полуистина. А освен това в кралството винаги има много принцеси. В нашия случай- наистина много, а принца, иначе толкова влюбен и безумно загубен по мен, не оставаше равнодушен към никоя тях, така де принцеси са, не може да не ги уважи!

Хубавото в моя случай е, че не обърках каляската- така добре замаскирана, но иначе просто обикновена тиква! И така аз реших, че отдавна съм пораснала и взех решение да затворя страницата на тази книга. Не че не обичам приказки- напротив, но не ги обичам, когато някой се опитва за пред всички да сътвори такива, а когато сме само двамата.. Е, няма снимки- няма и усмивки!

Коментари

Популярни публикации от този блог

Бял лист

Някога пишех много. Всъщност тази история започна преди доста време. Някъде към края на първата ми ученическа любов. Бях намерила начин да изразявам емоциите си изключително безболезнено и лесно. Пишейки. Е, да... И така дойде един ден, в кой реших, че изгората ми вече не трябва да бъде до мен и ... Да, написах му го. Нищо де, той ми го върна много лесно- написа със спрей точно колко жалка и подла персона съм аз под носа ми... Или иначе казано под прозореца на класната ни стая в училище. Известно време се подминавахме и живеехме като смъртни врагове, но към днешна дата се забавляваме много на някогашните ни трепети и къде скрити, къде не толкова скрити любовни войни. После, както предполагате продължих да пиша за любимите си момчета, а и не само. Най- милия ми човек (за доста дълъг период от време), притежава завидна колекция от мои стихове, поемки, историйки от моя милост.. Писани с цялата ми любов, естествено. Дори след раздялата ни за Коледа получи Прощално излияние от моята д

Писмо до теб

“Това беше най-голямата болест, заразила човечеството. Нито СПИН, нито рак, нито пък депресията… “Да вярваш в някого.”  И после ужасно да те боли…”- Батухан Деде Тъжно ми е днес приятелю, тъжно ми е. Опитах се да дам от мене си, а всъщност май захвърлих себе си на вятъра. Изгубила съм се в безкрайна тишина, тъжно ми е, плувам в безкрайна тишина. В никой случай не ме плаши тази самота, а това в хората... Будех се до тебе сутрин, а вечерта ме хвърли в пепелта. Не случайно казвам пепел, това остана май от нас, трудно  ти е да го кажеш с вдигната глава и силен глас. Колкото можах ти дадох, колкото ми даде взех. Колкото можах се обвинявах, колкото можах простих. Спестявам ти сълзи и болка, радвам се, че си щастлив.  Тъжно ми е днес приятелю, тъжно ми е затова, че си тръгна , минавайки през моята душа, тръгна си с друга, а аз останах с тъжни спомени и много самота. 

Спомен

Ще премина през живота ти. Ще се превърна в кратък спомен. Запомни онези, нашите моменти, усмивките, но запомни и мен. Аз ще се усмихвам за пред хората. Каква съм когато съм сама? Какво е вътре в мен? Мъгла. Отговора си е моя тайна, истина. Не ми останаха думи. Избирам все затворени врати. Празни листи. Пълни с тишини. Останаха ми  ноти. Разпръснати по булеварда... Булеварда на разбитите мечти.