You and I

 Днес просто искам да освободя съзнанието си от това, което го мъчи. 

Обичали ли сте някого колкото себе си, че дори и повече. Намирали ли сте смисъл в нечии други очи? В нечие друго сърце? И така години наред.

 Знам, че никой няма да отговори на въпросите ми, но все пак искам да ви разкажа тази история. 

И така... идва един момент, в който цялата тази любов се пръска и се разтича на всички посоки. Сякаш е била просто вода между пръстите, която за миг е била в ръцете ви, а след това от нея са останали само отделни капчици. Всичко, в което сте вярвали си е отишло. По неизвестни за вас причини.  И те остават инкогнито година, а въпросите стоят.  После идва мига на истината (така желан и в същото време толкова нежелан)-  имало друга.  Да, имало друга. 
Тази нова истина е студен душ в иначе студения ми ден. Всичко придобива ново значение. Всяко нещо, което се е случило между вас има друго лице. Това " в живота ми там те няма, а тук не мога да си го представя без теб" придобива съвсем нов смисъл.  Кое е било истинско? Кое?! И как да орпавя тази каша в сърцето си? Как?!

Преглътвам горчивия хап и продълважам. Или поне така си мисля.  Превърнали сме се в история, а всички продължават да говорят за тази история. А никой не знае какво е било, кои сме били, колко ни е боляло да си кажем всичко в очите.

И тогава пак години по- късно получавам писмо от Нея, от Другата. Тя е осъзнала, че е развалила връзката ми. Но не е тя. И всяка част от мен го знае. Да, за известен момент беше приятно да си мисля, че тя, другата жена е развалила всичко онова, което имахме. Но не е била тя.  Не ме е оставила тя. И от това боли най- много. Не ме е оставила тя.