Пропускане към основното съдържание

News


Разочарована съм от българските медии. Може би и вие сте разочаровани от това пошло търсене на сензации, предимно чрез драматични кадри, помпозни заглавия и прочие. Толкова грозно и толкова далеч от новините такива, каквито трябва да са.
Попадала съм на издания от западната преса, които можеш спокойно да седнеш и да четеш от 1 до последна страница.  Интересно, но и техните новини са далеч по- грабващи. 

Да ви дам ли топ 3 (не са структурирани по важност) на части от вечерната емисия на водеща медия в България, които меко казано ме отказа от новините в този им вид? (предпочитам да прочета информационен сайт било то български или чуждестранен, без излишни драматични интонации и прекомерни сравнения). 
1.       Преди около 2 седмици, считано от днешна дата, водещата новина беше със следното заглавие „ Втори 11 септември в Истанбул“. Стряскащо нали? Веднага отваряш, четеш и разбираш, че събитията в съседна Турция далеч нямат нищо общо с инцидента от преди години, а просто заглавието е сложено ей така. Или може би всеки пламнал небостъргач е втори 11 септември. Според мен не. Не знам какво е вашето мнение, но да сравняваш терористичен акт от този ранг с пожар (който не омаловажавам като инцидент, но е твърде далеч от случилото се преди години), е меко казано нелепо.
2.       Отразяването на атентата на летище Бургас. Нещата тук не са 1 или 2, а много повече.  „Цветан Цветанов каза еди какво си“- цитат от гореспоменатата/загатната медия. Е кой е Цветан Цветанов? ( NB аз много добре знам кой, ти читателю също знаеш- сигурна съм). Може ли  обаче да застанеш пред камера, в национален ефир, във вечерните новини и да назоваваш министри просто на имена?  Не може. И най- важното- не трябва!
Кадрите, които се показваха, начина на отразяване- малко факти и много драма... Това не беше сапунен сериал, това не беше драма-трилър-хорър филм, това беше новина, хората не искат мелодраматични изводи, непроверени факти,а чисти факти. Спирам до тук по този казус, като се надявам да няма обидени.
3.       Няма как да подмина протестите от преди месец. И тук мисля, че няма нужда добавям имена и факти. 

Аз не съм изтъкнат журналист, но съм човек, който е израснал с вестници, с новини и продължавам да искам да съм информирана, продължавам да искам да гледам вечерните новини, обедните емисии. Но аз искам качествени новини. Не искам художествени интерпретации на случващото се. Искам реални новини, почиващи на ПРОВЕРЕНИ факти, а не тези новини, не тези статии, не тези помпозни заглавия. Рейтингът може и да се вдигне от невероятни заглавия, заради кликванията, заради хората, които ще си пуснат телевизора прилъгани от анонса за водещите теми в емисията, но в крайна сметка има болшинство от хора като мен, които след поредната подобна емисия няма да включат телевизора си, няма да отворят статията и в крайна сметка ще напишат текст подобен на този.  

Коментари

Популярни публикации от този блог

Бял лист

Някога пишех много. Всъщност тази история започна преди доста време. Някъде към края на първата ми ученическа любов. Бях намерила начин да изразявам емоциите си изключително безболезнено и лесно. Пишейки. Е, да... И така дойде един ден, в кой реших, че изгората ми вече не трябва да бъде до мен и ... Да, написах му го. Нищо де, той ми го върна много лесно- написа със спрей точно колко жалка и подла персона съм аз под носа ми... Или иначе казано под прозореца на класната ни стая в училище. Известно време се подминавахме и живеехме като смъртни врагове, но към днешна дата се забавляваме много на някогашните ни трепети и къде скрити, къде не толкова скрити любовни войни. После, както предполагате продължих да пиша за любимите си момчета, а и не само. Най- милия ми човек (за доста дълъг период от време), притежава завидна колекция от мои стихове, поемки, историйки от моя милост.. Писани с цялата ми любов, естествено. Дори след раздялата ни за Коледа получи Прощално излияние от моята д

Писмо до теб

“Това беше най-голямата болест, заразила човечеството. Нито СПИН, нито рак, нито пък депресията… “Да вярваш в някого.”  И после ужасно да те боли…”- Батухан Деде Тъжно ми е днес приятелю, тъжно ми е. Опитах се да дам от мене си, а всъщност май захвърлих себе си на вятъра. Изгубила съм се в безкрайна тишина, тъжно ми е, плувам в безкрайна тишина. В никой случай не ме плаши тази самота, а това в хората... Будех се до тебе сутрин, а вечерта ме хвърли в пепелта. Не случайно казвам пепел, това остана май от нас, трудно  ти е да го кажеш с вдигната глава и силен глас. Колкото можах ти дадох, колкото ми даде взех. Колкото можах се обвинявах, колкото можах простих. Спестявам ти сълзи и болка, радвам се, че си щастлив.  Тъжно ми е днес приятелю, тъжно ми е затова, че си тръгна , минавайки през моята душа, тръгна си с друга, а аз останах с тъжни спомени и много самота. 

Спомен

Ще премина през живота ти. Ще се превърна в кратък спомен. Запомни онези, нашите моменти, усмивките, но запомни и мен. Аз ще се усмихвам за пред хората. Каква съм когато съм сама? Какво е вътре в мен? Мъгла. Отговора си е моя тайна, истина. Не ми останаха думи. Избирам все затворени врати. Празни листи. Пълни с тишини. Останаха ми  ноти. Разпръснати по булеварда... Булеварда на разбитите мечти.