Love Actually

“Любовта е чувство на привързаност, грижа, привличане, симпатия, в някои случаи произлизащо или съпътствано и от сексуалното привличане. Най-общо това е потребността човек да бъде всеотдаен към друг човек. Любовта е дълбоко, неизразимо чувство, което се споделя от близки, влюбени, и такива, които имат интимни отношения.”

Не е толкова просто да се даде едно обяснение. Чувсвата не са подвластни на думите. Можем да редим хиляди думи и в крайна сметка не можем да я опишем. Точно в това е чара й.
Любовта винаги е била сложен филм за двама.. или трима. Зависи от ситуацията. Тя променя хората. Показва както най- добрите им черти, така и най- лошите. От там произтичат  промените. Истината е, че е  прекалено илюзорно да си мислим, че когато обичаш някого трябва да го приемаш и с лошите му страни. Не и когато това те наранява повече отколкото те прави щастлив.

Наскоро прочетох проучване за това какво е любовта. Било е проведо сред малки деца в детска градина. Интересно е как децата виждат любовта дори тогава, когато ние сме слепи за нея. Едно от тях беше казало, че когато обичаш някого трябва да му го казваш често, защото хората забравят. Напоследък хората забравят и да усещат.

Друга интересна мисъл за любовта гласи, че да обичаш и да бъдеш обичан е просто, но в същото време  безкрайно сложно. Мисля, че цялата трудност идва от нас самите. От стените, които поставяме, от очакванията, които имаме, от всички онези неща, които очакваме. Когато не ги получим просто си тръгваме и се отказваме. Или дори да ги получим е било прекалено късно за нас самите. Защото докато сме чакали, всъщност сме си тръгвали.

Истината е, че мога да ви напиша безкрайно много мисли за Любовта. Но съм напълно убедена, че всеки знае какво значи тя за него и как го кара да се чувства, а в крайна сметка това е най- важното. Не съм толкова убедена, че всеки от нас е намерил човека, с който да я сподели, но това така или иначе рано или късно става. Особено, когато спреш да търсиш  я търсиш на "всяка цена".  Отдавна не живеем с илюзията, че Голямата любов е единствена и неповторима. Всяка една любов е такава.

Когато се огледаме ще открием любовта във всичките й форми: от старци хванати за ръце, до майка, която люлее детенцето си. Защото в повечето случаи Любовта е всичко около нас. Стига да си отворим очите или по-точно Сърцата, за да я видим/усетим.