Не винаги, когато ме интересува нещо питам.
Не виждам защо да задавам тези въпроси.
Дълбоко в себе си виждам отговорите,
небрежно около теб ги намирам,
дори без да търся.
Не винаги, когато съм тъжна плача,
нали съм слабата, а всъщност силна,
по някога от себе си се плаша,
аз ли съм онази, или друга..
Това е просто част от играта.
Не винаги, когато искам да си тръгна заминавам.
Стягам куфарите, слагам всичко хаотично и се застоявам.
Такава съм- искам да замина, а оставам,
искам да извикам, а всъщност млъквам.
иде ми да бягам, а назад се връщам...
Искам да се смея, а не мога...
Сигурно, защото в мен живее друга,
сигурно, защото искам да заплача,
а се смея...
Между сълзите и смеха всеки ден по мъничко се губя!
Не виждам защо да задавам тези въпроси.
Дълбоко в себе си виждам отговорите,
небрежно около теб ги намирам,
дори без да търся.
Не винаги, когато съм тъжна плача,
нали съм слабата, а всъщност силна,
по някога от себе си се плаша,
аз ли съм онази, или друга..
Това е просто част от играта.
Не винаги, когато искам да си тръгна заминавам.
Стягам куфарите, слагам всичко хаотично и се застоявам.
Такава съм- искам да замина, а оставам,
искам да извикам, а всъщност млъквам.
иде ми да бягам, а назад се връщам...
Искам да се смея, а не мога...
Сигурно, защото в мен живее друга,
сигурно, защото искам да заплача,
а се смея...
Между сълзите и смеха всеки ден по мъничко се губя!
Коментари
Публикуване на коментар