Всеки един от нас е слушал доста обещания. Някои прекрасни и недостижими, други красиви и простички. Нали малките неща криели в себе си красотата на живота. Да, и аз съм слушала обещания, ако трябва да съм честна някои от тях ги четах. Живеем във време, в което често си общуваме чрез социалните мрежи и четем, това което някога хората са си казвали. А когато се видим... Думите вече са казани (разбирайте написани) и нямаме нужда да ги казваме отново. Но да се върнем на онези обещания, които сме получили. Да, чакали сме. Така например веднъж си гледах електронната поща рекордно пъти за един ден. Чаках едно плюшено мече на снимка. Някой ми беше обещал на шега, аз го приех наистина.. и чаках, проверявах, но плюшеното ми мече не се появи. Интересното е, че дори не очаквах истинско с такъв копнеж. За истинското не се и надявах, но електронното спечели голяма част от времето ми. И бях разочарована, от нещо, което си беше само електронен жест. Тогава се замислих колко съм жалка. Да чакам
Коментари
Публикуване на коментар