#ДумитеНаНейнотоСърце

"Няма да съм първата.

Не е и за пръв път.

Всеки път боли различно.

Колкото и да си казваш

"Минавал съм през това".

Всеки път боли.

И тази болка е различна.

Подари ми пръстен.

Върнах го.

На друга ръка може би ще стои по - добре.

Не възрази.

Може би си го знаел.

Вече.

Подари ми парфюм.

Дори не го приех.

Може би вече знаех,

че е взет за друга.

На нейната кожа ще се усеща по - добре.

Исках да се обадя.

За да ми кажеш, това което вече знаеше.

Без думи.

Мълчание.

Аз разбрах последна.

Нереално.

Но факт.

Тръгна си.

Без думи.

Без извинения.

Знаеше, че няма нужда от тях.

Едно извинявай, не е спасило ничие разбито сърце."

Написа го и го изтри.

После опита и на хартия.

Изгори го.

Отвори бутилка вино.

Написа го отново.

И после го прочете.

Бавно.

и знаеше...

това бяха думите на нейното сърце.

"Мисля, че джетлагът е от това, че душата не може да догони тялото" - Захари Карабашлиев - " Кратка история на самолета"

Коментари

Бял лист

Някога пишех много. Всъщност тази история започна преди доста време. Някъде към края на първата ми ученическа любов. Бях намерила начин да изразявам емоциите си изключително безболезнено и лесно. Пишейки. Е, да... И така дойде един ден, в кой реших, че изгората ми вече не трябва да бъде до мен и ... Да, написах му го. Нищо де, той ми го върна много лесно- написа със спрей точно колко жалка и подла персона съм аз под носа ми... Или иначе казано под прозореца на класната ни стая в училище. Известно време се подминавахме и живеехме като смъртни врагове, но към днешна дата се забавляваме много на някогашните ни трепети и къде скрити, къде не толкова скрити любовни войни. После, както предполагате продължих да пиша за любимите си момчета, а и не само. Най- милия ми човек (за доста дълъг период от време), притежава завидна колекция от мои стихове, поемки, историйки от моя милост.. Писани с цялата ми любов, естествено. Дори след раздялата ни за Коледа получи Прощално излияние от моята д

Прочетете още

Писмо до теб

“Това беше най-голямата болест, заразила човечеството. Нито СПИН, нито рак, нито пък депресията… “Да вярваш в някого.” И после ужасно да те боли…”- Батухан Деде Тъжно ми е днес приятелю, тъжно ми е. Опитах се да дам от мене си, а всъщност май захвърлих себе си на вятъра. Изгубила съм се в безкрайна тишина, тъжно ми е, плувам в безкрайна тишина. В никой случай не ме плаши тази самота, а това в хората... Будех се до тебе сутрин, а вечерта ме хвърли в пепелта. Не случайно казвам пепел, това остана май от нас, трудно ти е да го кажеш с вдигната глава и силен глас. Колкото можах ти дадох, колкото ми даде взех. Колкото можах се обвинявах, колкото можах простих. Спестявам ти сълзи и болка, радвам се, че си щастлив. Тъжно ми е днес приятелю, тъжно ми е затова, че си тръгна , минавайки през моята душа, тръгна си с друга, а аз останах с тъжни спомени и много самота.

Прочетете още

Спомен

Ще премина през живота ти. Ще се превърна в кратък спомен. Запомни онези, нашите моменти, усмивките, но запомни и мен. Аз ще се усмихвам за пред хората. Каква съм когато съм сама? Какво е вътре в мен? Мъгла. Отговора си е моя тайна, истина. Не ми останаха думи. Избирам все затворени врати. Празни листи. Пълни с тишини. Останаха ми ноти. Разпръснати по булеварда... Булеварда на разбитите мечти.

Прочетете още

B' You

Търсене в този блог