Разговор

- Дали съм обичала правилно?
- Сигурно. Кой определя как се обича правилно?
- Някак все съм недостатъчна. Или в повече. Дали съм давала достатъчно?
- Може би?
- Изслушвах ли докрай?
- Не.
- Търсех правилните думи. Слушах това, което искам да чуя. Приемах това, което исках да получа.
- Егоистично?
- Със сигурност.
- Но въпреки това го обичаше. По своя си начин. Самота?
- В повече.
- Сълзи?
...
- Усмивки?
- Фалшиви.
- Липсва ти?
- Всяка минута.
- Ще помълчиш. Ще почакаш. Познавам те. Няма да го покажеш. Такава си. Ще мислиш, че ти си виновна. И донякъде.. ще си права. Но само донякъде. Вечер когато си сама ще бъдеш тъжна, щe плачеш с чаша червено вино. А ти червено не обичаш. Но искаш да горчи.
Няма да искаш да говориш с никого. Ще гледаш снимки. Съобщения.
Обаче ще си толкова усмихната през деня. На светло. Казвам ти, няма да го покажеш.
Спри да си гледаш телефона. Няма да светне.
Познавам те. Не знам дали ти си част от мен или аз съм част от теб. Знам, че и мен ще ме боли. И мен ме боли.
- Да, познаваш ме. Съжалявам че те боли..
- Не се извинявай, че обичаш. Никога. На никого. Дори и на мен. - прошепна тихичко сърцето й.

Коментари

Бял лист

Някога пишех много. Всъщност тази история започна преди доста време. Някъде към края на първата ми ученическа любов. Бях намерила начин да изразявам емоциите си изключително безболезнено и лесно. Пишейки. Е, да... И така дойде един ден, в кой реших, че изгората ми вече не трябва да бъде до мен и ... Да, написах му го. Нищо де, той ми го върна много лесно- написа със спрей точно колко жалка и подла персона съм аз под носа ми... Или иначе казано под прозореца на класната ни стая в училище. Известно време се подминавахме и живеехме като смъртни врагове, но към днешна дата се забавляваме много на някогашните ни трепети и къде скрити, къде не толкова скрити любовни войни. После, както предполагате продължих да пиша за любимите си момчета, а и не само. Най- милия ми човек (за доста дълъг период от време), притежава завидна колекция от мои стихове, поемки, историйки от моя милост.. Писани с цялата ми любов, естествено. Дори след раздялата ни за Коледа получи Прощално излияние от моята д

Прочетете още

Писмо до теб

“Това беше най-голямата болест, заразила човечеството. Нито СПИН, нито рак, нито пък депресията… “Да вярваш в някого.” И после ужасно да те боли…”- Батухан Деде Тъжно ми е днес приятелю, тъжно ми е. Опитах се да дам от мене си, а всъщност май захвърлих себе си на вятъра. Изгубила съм се в безкрайна тишина, тъжно ми е, плувам в безкрайна тишина. В никой случай не ме плаши тази самота, а това в хората... Будех се до тебе сутрин, а вечерта ме хвърли в пепелта. Не случайно казвам пепел, това остана май от нас, трудно ти е да го кажеш с вдигната глава и силен глас. Колкото можах ти дадох, колкото ми даде взех. Колкото можах се обвинявах, колкото можах простих. Спестявам ти сълзи и болка, радвам се, че си щастлив. Тъжно ми е днес приятелю, тъжно ми е затова, че си тръгна , минавайки през моята душа, тръгна си с друга, а аз останах с тъжни спомени и много самота.

Прочетете още

Спомен

Ще премина през живота ти. Ще се превърна в кратък спомен. Запомни онези, нашите моменти, усмивките, но запомни и мен. Аз ще се усмихвам за пред хората. Каква съм когато съм сама? Какво е вътре в мен? Мъгла. Отговора си е моя тайна, истина. Не ми останаха думи. Избирам все затворени врати. Празни листи. Пълни с тишини. Останаха ми ноти. Разпръснати по булеварда... Булеварда на разбитите мечти.

Прочетете още

B' You

Търсене в този блог