Пропускане към основното съдържание

Когато

Когато ги изплачеш онези сълзи,
Последните.
(знаеш, че вероятно са
Поредните).
Тогава.
Тогава осъзнаваш колко е минало.
И не, че вече не ти пука.
Напротив.
Точно обратното.
Но тогава осъзнаваш,
Колко е свършило.
С мънички крачки продължаваш..
Напред.
С тъжни очи,
Но и с малка усмивка.
Продължаваш.
Не можеш да спреш.
Времето в тебе е спряло.
Но това отвън си върви.
Никой няма да върне дните.
А ти ги пропиляваш.
Моля!
Престани!
Когато ги изплачеш Онези сълзи.
За пречистване.
Вдигай главата.
С мънички крачки продължаваш напред.
Няма смисъл да се преструваш, че всичко ти е наред.

И все пак с тези мънички крачки отново ще бъдеш човек. 


11/07/2014
Етикети:

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Бял лист

Някога пишех много. Всъщност тази история започна преди доста време. Някъде към края на първата ми ученическа любов. Бях намерила начин да изразявам емоциите си изключително безболезнено и лесно. Пишейки. Е, да... И така дойде един ден, в кой реших, че изгората ми вече не трябва да бъде до мен и ... Да, написах му го. Нищо де, той ми го върна много лесно- написа със спрей точно колко жалка и подла персона съм аз под носа ми... Или иначе казано под прозореца на класната ни стая в училище. Известно време се подминавахме и живеехме като смъртни врагове, но към днешна дата се забавляваме много на някогашните ни трепети и къде скрити, къде не толкова скрити любовни войни. После, както предполагате продължих да пиша за любимите си момчета, а и не само. Най- милия ми човек (за доста дълъг период от време), притежава завидна колекция от мои стихове, поемки, историйки от моя милост.. Писани с цялата ми любов, естествено. Дори след раздялата ни за Коледа получи Прощално излияние от моята д...
1 коментар
Прочетете още

Мелодия

Как ли е звучало това щастие. В тези, неизживените мечти. Недописана партитура, а мелодията й в мен звучи.   Как ли е звучало това щастие. На две хванати ръце, Моите очи в твоите, когато сутрин до тебе се събуждах. Как ли е звучало това щастие. Изгубено ли е? Как ли е звучало това щастие? Нашето.
3 коментара
Прочетете още

Писмо до теб

“Това беше най-голямата болест, заразила човечеството. Нито СПИН, нито рак, нито пък депресията… “Да вярваш в някого.”  И после ужасно да те боли…”- Батухан Деде Тъжно ми е днес приятелю, тъжно ми е. Опитах се да дам от мене си, а всъщност май захвърлих себе си на вятъра. Изгубила съм се в безкрайна тишина, тъжно ми е, плувам в безкрайна тишина. В никой случай не ме плаши тази самота, а това в хората... Будех се до тебе сутрин, а вечерта ме хвърли в пепелта. Не случайно казвам пепел, това остана май от нас, трудно  ти е да го кажеш с вдигната глава и силен глас. Колкото можах ти дадох, колкото ми даде взех. Колкото можах се обвинявах, колкото можах простих. Спестявам ти сълзи и болка, радвам се, че си щастлив.  Тъжно ми е днес приятелю, тъжно ми е затова, че си тръгна , минавайки през моята душа, тръгна си с друга, а аз останах с тъжни спомени и много самота. 
Публикуване на коментар
Прочетете още