Пропускане към основното съдържание

The game

Търся правилните думи... Не ги намирам и всичко в мен остава не написано. Като думите, които останаха неизказани, като нещата, които останаха ненаправени. Може би затова мечтите ми останаха несбъднати... Или поне тези, които зависеха от мен и от малко късмет. А стига да искаш винаги може да намериш малко парченце надежда, което да те кара да продължаваш. По някой път трябва просто да направиш нещата така, както ги чувстваш- без колебание, постоянно премисляне и криеница.


Докато чакаш изпускаш момента и вече е късно. И това си го повтарям всеки път и в крайна сметка, докато го мисля пропускам същественото. Защото докато си мисля как ще бъдат приети действията ми, пропускам мисълта- " а какво ще се случи ако не го направя" и в крайна сметка това е единственото, което виждам. Последствията от пропуснатия ход...
Най- горчивите сълзи проливаме за това, което не сме казали, когато е трябвало и сме можели, и за това, което сме имали възможност да направим, но вече е късно... 




 
 
Етикети:

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Бял лист

Някога пишех много. Всъщност тази история започна преди доста време. Някъде към края на първата ми ученическа любов. Бях намерила начин да изразявам емоциите си изключително безболезнено и лесно. Пишейки. Е, да... И така дойде един ден, в кой реших, че изгората ми вече не трябва да бъде до мен и ... Да, написах му го. Нищо де, той ми го върна много лесно- написа със спрей точно колко жалка и подла персона съм аз под носа ми... Или иначе казано под прозореца на класната ни стая в училище. Известно време се подминавахме и живеехме като смъртни врагове, но към днешна дата се забавляваме много на някогашните ни трепети и къде скрити, къде не толкова скрити любовни войни. После, както предполагате продължих да пиша за любимите си момчета, а и не само. Най- милия ми човек (за доста дълъг период от време), притежава завидна колекция от мои стихове, поемки, историйки от моя милост.. Писани с цялата ми любов, естествено. Дори след раздялата ни за Коледа получи Прощално излияние от моята д
1 коментар
Прочетете още

Писмо до теб

“Това беше най-голямата болест, заразила човечеството. Нито СПИН, нито рак, нито пък депресията… “Да вярваш в някого.”  И после ужасно да те боли…”- Батухан Деде Тъжно ми е днес приятелю, тъжно ми е. Опитах се да дам от мене си, а всъщност май захвърлих себе си на вятъра. Изгубила съм се в безкрайна тишина, тъжно ми е, плувам в безкрайна тишина. В никой случай не ме плаши тази самота, а това в хората... Будех се до тебе сутрин, а вечерта ме хвърли в пепелта. Не случайно казвам пепел, това остана май от нас, трудно  ти е да го кажеш с вдигната глава и силен глас. Колкото можах ти дадох, колкото ми даде взех. Колкото можах се обвинявах, колкото можах простих. Спестявам ти сълзи и болка, радвам се, че си щастлив.  Тъжно ми е днес приятелю, тъжно ми е затова, че си тръгна , минавайки през моята душа, тръгна си с друга, а аз останах с тъжни спомени и много самота. 
Публикуване на коментар
Прочетете още

Спомен

Ще премина през живота ти. Ще се превърна в кратък спомен. Запомни онези, нашите моменти, усмивките, но запомни и мен. Аз ще се усмихвам за пред хората. Каква съм когато съм сама? Какво е вътре в мен? Мъгла. Отговора си е моя тайна, истина. Не ми останаха думи. Избирам все затворени врати. Празни листи. Пълни с тишини. Останаха ми  ноти. Разпръснати по булеварда... Булеварда на разбитите мечти.
Публикуване на коментар
Прочетете още