Пропускане към основното съдържание

Job!


В даден момент всеки един от нас си е търсил работа. И на мен ми се случва, уви – не за първи път (и сигурна съм не за последен). Бях забравила колко трудно се случва всичко. Разликата в търсенето ми, между преди и сега, е следната: сега току що завърших висшето си образование и някак си в съзнанието си напълних един куфар пълен с надежди и очаквания за нещо по специалността ми. Уви, куфарът започна да ми дотежава. 

Стъпка едно- попълване на автобиографията ми или по- точно „upgrade”.
Стъпка две- сайтове за работа. Просто изречение- всеки ден, по безброй много часове гледаш обяви, пишеш мотивационни писма и т.н.
Стъпка три- започват позвънявания! И ето, моята надежда расте правопропорционално на .. Ъъ.. трите позвънявания, които получих.
Резултат от първите три стъпки- интервюта! Две от обявите бяха далеч от реалната работа, която се очаква да свърша. Добре няма да се отчайвам имам и трето интервю. Отивам, представям се добре, дори ме водят на обиколка из офисите... Обнадеждена съм!!! Дават ми задача за вкъщи. Изпълнена е. Дори потвърждават с e-mail.  И до тук. Да, точно така- без отговор, че са намерили по –добър кандидат от мен, че не съм се справила спрямо техните очаквания. Нищо подобно. Просто мълчание.

Стъпка четири- отново сайтовете за работа, така че по скоро се връщаме на стъпка две.
Резултат- спам e-mail с оферти от фирма, в която подадох документи. И един отказ от работодател. Дори не съм ходила на интервю, но въпреки това получих отговор.
Изглежда не е толквоа лесно (всъщност това го знаех и съм се въоражила с голяма доза търпение). Но знаете ли кое ме обезкуражава най- много? Това, че  хора като мен, които искат да се развиват не получават дори един e-mail с отговор. (извинете получих един). Аз мога да отделя от моето време, а хората в отдел „Човешки ресурси“ не могат да пратят стандартно писмо с отказ. Или по- лошият вариант- ти кандидатстваш за работа, те ти изпращат спам с услугите, които предлагат! Как да уважаваш работодателите, когато те нямат елементарно уважение към теб- човекът, който един ден, въпреки това колко сложно е положението в момента, ще бъде част от нечия фирма и ще допринася за нейния успех?
Стъпка пет- Keep Walking!

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Бял лист

Някога пишех много. Всъщност тази история започна преди доста време. Някъде към края на първата ми ученическа любов. Бях намерила начин да изразявам емоциите си изключително безболезнено и лесно. Пишейки. Е, да... И така дойде един ден, в кой реших, че изгората ми вече не трябва да бъде до мен и ... Да, написах му го. Нищо де, той ми го върна много лесно- написа със спрей точно колко жалка и подла персона съм аз под носа ми... Или иначе казано под прозореца на класната ни стая в училище. Известно време се подминавахме и живеехме като смъртни врагове, но към днешна дата се забавляваме много на някогашните ни трепети и къде скрити, къде не толкова скрити любовни войни. После, както предполагате продължих да пиша за любимите си момчета, а и не само. Най- милия ми човек (за доста дълъг период от време), притежава завидна колекция от мои стихове, поемки, историйки от моя милост.. Писани с цялата ми любов, естествено. Дори след раздялата ни за Коледа получи Прощално излияние от моята д

Писмо до теб

“Това беше най-голямата болест, заразила човечеството. Нито СПИН, нито рак, нито пък депресията… “Да вярваш в някого.”  И после ужасно да те боли…”- Батухан Деде Тъжно ми е днес приятелю, тъжно ми е. Опитах се да дам от мене си, а всъщност май захвърлих себе си на вятъра. Изгубила съм се в безкрайна тишина, тъжно ми е, плувам в безкрайна тишина. В никой случай не ме плаши тази самота, а това в хората... Будех се до тебе сутрин, а вечерта ме хвърли в пепелта. Не случайно казвам пепел, това остана май от нас, трудно  ти е да го кажеш с вдигната глава и силен глас. Колкото можах ти дадох, колкото ми даде взех. Колкото можах се обвинявах, колкото можах простих. Спестявам ти сълзи и болка, радвам се, че си щастлив.  Тъжно ми е днес приятелю, тъжно ми е затова, че си тръгна , минавайки през моята душа, тръгна си с друга, а аз останах с тъжни спомени и много самота. 

Спомен

Ще премина през живота ти. Ще се превърна в кратък спомен. Запомни онези, нашите моменти, усмивките, но запомни и мен. Аз ще се усмихвам за пред хората. Каква съм когато съм сама? Какво е вътре в мен? Мъгла. Отговора си е моя тайна, истина. Не ми останаха думи. Избирам все затворени врати. Празни листи. Пълни с тишини. Останаха ми  ноти. Разпръснати по булеварда... Булеварда на разбитите мечти.