Пропускане към основното съдържание

7 урока за живота от Марк Твен!



 1. Спри да се тревожиш

“Мислил съм си за доста ужасни неща през живота си, повечето, от които никога не се случиха”
 Ние кръжим около живота си мислейки за събития, които никога няма да се случат. Притесняваме се, ужасяваме се, страхуваме се за неща, които никога не са се случили и вероятно никога няма да се случат. Нашите умове са извън контрол.
 Главите ни са пълни с негативни мисли, които нямат нищо общо с действителността, дори да си мислите че имат! Премахването на лошите мисли е възможно. Не е никак лесно, но си струва усилието.

2. Майната му на сигурността

“След 20 години ще бъдете по разочарован от нещата, които не сте направили, отколкото от тези, които сте направили. Така че вдигнете котвата! Отплавайте далеч от безопасното пристанище. Хванете попътния вятър с вашите платна. Не се страхувайте! Изследвайте, Мечтайте, Откривайте…”

Искаме безопасност. Искаме да бъдем сигурни, но най-добрия опит в нашия живот, който можем да придобием е когато се откажем от тези понятия като сигурност и безопасност. Да тръгнем в посоката на това, което наистина искаме, независимо дали се чувстваме в безопасност или не!

Често се борим с това сами. Резултата почти винаги е да спрем да правим това, което сме започнали, тъй като не се чувстваме сигурни. Познато ви е нали? Тревожим се твърде много за бъдещето!

В действителност ние не можем да знаем какво ще ни донесе бъдещето. Дори и да имаме милиони в банката още утре можем да ги загубим. Дори и най-богатите хора на света не могат да бъдат сигурни, какво остава за нас…

3. Повтаряш ли лошите случки в главата си отново и отново….?

“Когато хората не ни уважават сме рязко обидени. Но дълбоко в сърцето на този, който ни е убeдил, той не уважава самия себе си”

Представете си, че нещо негативно ви се е случило. Може би някой е казал нещо за вас, за което ти мислиш че е напълно грешно!

Задай си въпрос, колко често в действителност ти си повтаряш наум отново и отново това, което се е случило, когато всичко всъщност е свършило? Колко често се тормозиш по този брутален начин? Аз лично доста често…

Ние не уважаваме себе си повтаряйки лошите мисли и чувства от минали събития, минаващи ви през ума отново и отново. Това ви кара да се чувствате зле и се отразява на околните, включително и на вас/особено на вас/ адски зле!

4. Опрости нещата, раздели ги на малки части

“Тайната да вземеш това, което искаш е просто да започнеш, да стартираш. Тайната да стартираш и да се подготвиш добре е да пречупиш, да нарушиш комплексите си, да разделиш големите задачи на по-малки управляеми задачи и след това да започнеш от първата”

Да вървиш след мечтите си може да те накара да се чувстваш, че все едно трябва да изпълниш някаква огромна, непосилна задача, но това е защото се опитвате да визуализирате нещо в главата, което не може да бъде визуализирано, защото е прекалено голямо, огромно е. Марк Твен е много прав в идеята си да разделяме задачите си на по малки парченца.

Това работи, защото по този начин можете да задържите доста по-лесно образа в главата си на това как би изглеждал крайния резултат.  Вместо да мислите нещо от сорта на: “Трябва да започна онлайн бизнес”, по-добре помислете върху това: “Трябва да стартирам свой собствен блог”

Това е, ако искате да отивате все по надалеч по пътя към успеха. Пречупете нещата, смалете ги, опростете ги, за да можете да си ги представите много по лесно. И след това просто ги направете…

5. Когато сте ядосани….

“Когато сте ядосани, бройтe до 4. Когато сте много ядосани теглете наум една майна”

Това е един добър и забавен цитат от Марк Твен наистина, но в същото време той ни изпраща съобщение да не вземаме решения, когато сме ядосани.Хората изглупяват, когато са гневни, това е истината. В повечето случаи единственото, което могат да си причинят да решават проблеми в ядосано състояние е да си създадат още повече проблеми в живота си.

Следващия път когато сте разгневени за нещо бройте до 4 или още по добре до 10, поемете дълбоко въздух и се успокойте. Ако това не помогне ударете му една здрава майна и гаранция, че ще ви стане малко по-добре. Така че гледайте да се успокоите, преспете и вземете вашето решение.

6. Заслужил си, а не си го получил…?

“Не обикаляй наоколо заявявайки, че света ти дължи добър живот. Света не ти дължи нищо. Той беше тук първи…”

Имал ли си някога чувството, че заслужаваш нещо, но не го получаваш? Знам че със сигурност си имал такива моменти. Аз ги имам постоянно.

Тази мисъл не ни прави никак добра услуга за съжаление. Дори и да мислим, че сме достойни да получим каквото и да е и въпреки това не го получаваме.

Това усещане ни държи настрана, вместо да ни движи напред. И какво ако нещата не се наредят перфектно? Можете да ги редактирате и да продължите да вървите!

Кой знае, може би това временно отстъпление, няма да е крачка назад, а напротив. Отрицателните събития в живота ни имат склонността да се превръщат в положителни понякога!

7. Кураж

“Куража е съпротивата на страха, неговата устойчивост, майсторството на страха, а не липсата на страх”

Успешните хора не са безстрашни. Никой не е! Лесно е да се смята, че ако се отървеш от страховете си всичко ще се оправи току така, но това е само извинение, за да не започнете.

Винаги ще има поне капчица страх, когато се гмуркате в неизвестното. Не се оставяйте това да ви спре, а вместо това използвайте страха като гориво, което да ви движи напред към успеха!    

Коментари

Популярни публикации от този блог

Бял лист

Някога пишех много. Всъщност тази история започна преди доста време. Някъде към края на първата ми ученическа любов. Бях намерила начин да изразявам емоциите си изключително безболезнено и лесно. Пишейки. Е, да... И така дойде един ден, в кой реших, че изгората ми вече не трябва да бъде до мен и ... Да, написах му го. Нищо де, той ми го върна много лесно- написа със спрей точно колко жалка и подла персона съм аз под носа ми... Или иначе казано под прозореца на класната ни стая в училище. Известно време се подминавахме и живеехме като смъртни врагове, но към днешна дата се забавляваме много на някогашните ни трепети и къде скрити, къде не толкова скрити любовни войни. После, както предполагате продължих да пиша за любимите си момчета, а и не само. Най- милия ми човек (за доста дълъг период от време), притежава завидна колекция от мои стихове, поемки, историйки от моя милост.. Писани с цялата ми любов, естествено. Дори след раздялата ни за Коледа получи Прощално излияние от моята д

Спомен

Ще премина през живота ти. Ще се превърна в кратък спомен. Запомни онези, нашите моменти, усмивките, но запомни и мен. Аз ще се усмихвам за пред хората. Каква съм когато съм сама? Какво е вътре в мен? Мъгла. Отговора си е моя тайна, истина. Не ми останаха думи. Избирам все затворени врати. Празни листи. Пълни с тишини. Останаха ми  ноти. Разпръснати по булеварда... Булеварда на разбитите мечти.

Мечето?

Всеки един от нас е слушал доста обещания. Някои прекрасни и недостижими, други красиви и простички. Нали малките неща криели в себе си красотата на живота. Да, и аз съм слушала обещания, ако трябва да съм честна някои от тях ги четах. Живеем във време, в което често си общуваме чрез социалните мрежи и четем, това което някога хората са си казвали. А когато се видим... Думите вече са казани (разбирайте написани) и нямаме нужда да ги казваме отново. Но да се върнем на онези обещания, които сме получили. Да, чакали сме. Така например веднъж си гледах електронната поща рекордно пъти за един ден. Чаках едно плюшено мече на снимка. Някой ми беше обещал на шега, аз го приех наистина.. и чаках, проверявах, но плюшеното ми мече не се появи. Интересното е, че дори не очаквах истинско с такъв копнеж. За истинското не се и надявах, но електронното спечели голяма част от времето ми. И бях разочарована, от нещо, което си беше само електронен жест. Тогава се замислих колко съм жалка. Да чакам