Feelings

Има толкова много чувства в мен. Има моменти, в които  се превръщам в своеобразен склад- толкова са много, а дори не мога да ги опиша. От ъгъла ме поглежда една забравена любов, а на най- горния рафт е болката ми. Скрита е на най-високото място, за да достигам трудно до нея, но въпреки това настойчивия и поглед ме преследва и ми напомня прекалено често за себе си.

 А какво правят всички тези чувства на едно място? Често ми се случва да ги изразявам трудно, не аз не съм студено същество, което не може да покаже щастие, болка, любов... Просто никой не ни учи как да показваме това, което е в нас. По- скоро ни учат, че някои емоции си остават само наши и не трябва да занимаваме околните с тях прекалено често. Ставаме досадни. Е, аз съм взела прекалено на вътре този урок.

Доста трудно се научих да казвам „обичам те“. Прекрасното е, че имах до себе си човек, който сякаш бе самото въплащение на спокойствието и малко по малко ме научи да го казвам. Може би дори прекалено често. Беше една от онези любови, за които си мислиш, че цялото време на света няма да ти стигне, за да обичаш човека до себе си. Но времето ни заедно свърши, а с него и моят глас спря да възпроизвежда думичките. Започнах предимно да ги пиша. По- лесно е.

Да, сега ме хващате в една от онези меланхолични вечери, в които болката ми не само ме гледа от най- горния рафт, тя е седнала до мен, превзела е белия лист и го запълва. Може би когато мастилените букви запълнят листа тя ще си отиде и на нейно място ще се настани ново чувство.

 Е, знам, че  без болка, щастие, гняв не можем. Така сме устроени ние хората. А за да направим всичко още по- сложно от колкото е, някои от нас ги затварят в себе си. Често си мисля, че го правим, за да видим кой ще има търпението да пробие всяка една стена, която поставяме пред себе си, докато стигне до нас самите- с всичките чувства, които сме натрупали в себе си и които уж крием, а всъщност  искаме да покажем на някого. Защото всеки един от нас иска някой, на коготo ще му пука достатъчно много, за да иска да разбере всичко за нас- от болката ни, до щастието. Някой, за когото няма да ни стигне цялото време на света, за да го обичаме.