B' You

Тя го гледаше с Глупавата си усмивка. Опитваше се да запомни всички черти, всички малки детайли от него. Да запечата момента с всичките си сетива. Знаеше, че този миг ще отмине бързо. Знаеше, че ще се разтопи като Снежинка, която никога не е съществувала. Снежинката обаче оставя дълбоки следи в Големите сърца. Улови мига. Важното е, че летя. Знаеше, че ще паднеш. И не спря. Обичаш някого безумно. Без надежда? Винаги я има! Без обещания? Няма нужда. Тя му прошепна "Обичам те" и тръгна. Любовта не задължава. Не поставя граници. Не обещава. Любовта значи Свобода. Най- трудно е да си тръгнеш, когато всичко в теб казва "Остани". Най- тихо  тръгват най- големите души. Дори, когато всичко в тях боли. *** Цял живот ми казват: „ти си късметлийка!“ А аз не виждам капчица късмет. Показвам част от себе си, И все откривам, че срещу мене Не стои Човек. Малки хора. Нямат ли мечти? Носят ли души? Раздaвам от сърцето си. Открита съм. ...

Болка, от която се страхуваш. Страх, от който те боли. Болката, която те изгаря. Огън, който в мен гори. Пламък, той не се повтаря. Няма втори дубъл, запомни. Паметта не ми изневерява. Изневярата боли! Болка, от която повече не се страхуваш. Страх, от който бягаше нали? Бягството, което те спасява.. Спасение.. ще се намерим ли?! 2004-2014 /remake/ 

Загубихме ли нашата посока? Загубихме ли я? Кажи! Отворената е раната дълбока, А сърцето странно, но тупти. „Трябва да ме преживееш“, Каза ми го. Но не те послушах. Кога престана да се смееш, Кога дойде, кога си тръгна? Гледахме в една посока, Бяхме двама, а сега... Бяхме двама, а сега.. Тръгнала съм без посока. Не можа ли да останеш? Необходимо ли е да те преживявам? И защо това сърце боли! Нали усмихвам ви се постоянно. Нали щастлива съм така? Загубихме ли нашата посока? Кажи... Толкова ли се изгубихме?

Денят ми бе сив, сив като мъглата. Усмивките ми бяха малко,  но нямаше кой да види. Мълчaнието ми бе голямо, но нямаше кой да го усети. Жалка картинка. Безкрайно самотна. Позволих си да бъда тъжна. Свалих щастливата маска. Кой определя кое е грешно? Всеки решава за себе си. Защо ли търся отговори? Като аз съм само Въпрос. Белият лист стои недописан. Думите са недоизказани. Чувствата неизживени. А ние стоим по средата. Недовършени.

Всеки бяга от нещо и за нещо тъжи, но аз се страхувам от скритите истини, от наивната вяра във всички лъжи.. Можеш ли да бъдеш истински покрай всички фалшиви души? Можеш ли да заличиш болката, която всичко в мен руши? Искаш ли да ми покажеш красивото? Да изтриеш тъгата от тези очи, през които прозира тъгата ми... Гледа те едно малко момиче обляно в сълзи... Което не спира да вярва, но от това чувство боли... Можеш ли...? 2010г.