За големите сърца

Тя го гледаше с Глупавата си усмивка. Опитваше се да запомни всички черти, всички малки детайли от него. Да запечата момента с всичките си сетива. Знаеше, че този миг ще отмине бързо. Знаеше, че ще се разтопи като Снежинка, която никога не е съществувала. Снежинката обаче оставя дълбоки следи в Големите сърца.

Улови мига.
Важното е, че летя.
Знаеше, че ще паднеш.
И не спря.
Обичаш някого безумно.
Без надежда?
Винаги я има!
Без обещания?
Няма нужда.

Тя му прошепна "Обичам те" и тръгна.
Любовта не задължава.
Не поставя граници.
Не обещава.
Любовта значи Свобода.
Най- трудно е да си тръгнеш,
когато всичко в теб казва "Остани".
Най- тихо тръгват най- големите души.
Дори, когато всичко в тях боли.

***

Цял живот ми казват:

„ти си късметлийка!“

А аз не виждам капчица късмет.

Показвам част от себе си,

И все откривам, че срещу мене

Не стои Човек.

Малки хора.

Нямат ли мечти?

Носят ли души?

Раздaвам от сърцето си.

Открита съм.

Истинска.

Няма маска.

Нямам и лъжи.

Стоя зад себе си.

И казвам всяка истина.

Дори и да боли.

Коментари

Бял лист

Някога пишех много. Всъщност тази история започна преди доста време. Някъде към края на първата ми ученическа любов. Бях намерила начин да изразявам емоциите си изключително безболезнено и лесно. Пишейки. Е, да... И така дойде един ден, в кой реших, че изгората ми вече не трябва да бъде до мен и ... Да, написах му го. Нищо де, той ми го върна много лесно- написа със спрей точно колко жалка и подла персона съм аз под носа ми... Или иначе казано под прозореца на класната ни стая в училище. Известно време се подминавахме и живеехме като смъртни врагове, но към днешна дата се забавляваме много на някогашните ни трепети и къде скрити, къде не толкова скрити любовни войни. После, както предполагате продължих да пиша за любимите си момчета, а и не само. Най- милия ми човек (за доста дълъг период от време), притежава завидна колекция от мои стихове, поемки, историйки от моя милост.. Писани с цялата ми любов, естествено. Дори след раздялата ни за Коледа получи Прощално излияние от моята д

Прочетете още

Писмо до теб

“Това беше най-голямата болест, заразила човечеството. Нито СПИН, нито рак, нито пък депресията… “Да вярваш в някого.” И после ужасно да те боли…”- Батухан Деде Тъжно ми е днес приятелю, тъжно ми е. Опитах се да дам от мене си, а всъщност май захвърлих себе си на вятъра. Изгубила съм се в безкрайна тишина, тъжно ми е, плувам в безкрайна тишина. В никой случай не ме плаши тази самота, а това в хората... Будех се до тебе сутрин, а вечерта ме хвърли в пепелта. Не случайно казвам пепел, това остана май от нас, трудно ти е да го кажеш с вдигната глава и силен глас. Колкото можах ти дадох, колкото ми даде взех. Колкото можах се обвинявах, колкото можах простих. Спестявам ти сълзи и болка, радвам се, че си щастлив. Тъжно ми е днес приятелю, тъжно ми е затова, че си тръгна , минавайки през моята душа, тръгна си с друга, а аз останах с тъжни спомени и много самота.

Прочетете още

Спомен

Ще премина през живота ти. Ще се превърна в кратък спомен. Запомни онези, нашите моменти, усмивките, но запомни и мен. Аз ще се усмихвам за пред хората. Каква съм когато съм сама? Какво е вътре в мен? Мъгла. Отговора си е моя тайна, истина. Не ми останаха думи. Избирам все затворени врати. Празни листи. Пълни с тишини. Останаха ми ноти. Разпръснати по булеварда... Булеварда на разбитите мечти.

Прочетете още

B' You

Търсене в този блог