Пропускане към основното съдържание

За големите сърца

Тя го гледаше с Глупавата си усмивка. Опитваше се да запомни всички черти, всички малки детайли от него. Да запечата момента с всичките си сетива. Знаеше, че този миг ще отмине бързо. Знаеше, че ще се разтопи като Снежинка, която никога не е съществувала. Снежинката обаче оставя дълбоки следи в Големите сърца.

Улови мига.
Важното е, че летя.
Знаеше, че ще паднеш.
И не спря.
Обичаш някого безумно.
Без надежда?
Винаги я има!
Без обещания?
Няма нужда.

Тя му прошепна "Обичам те" и тръгна.
Любовта не задължава.
Не поставя граници.
Не обещава.
Любовта значи Свобода.
Най- трудно е да си тръгнеш,
когато всичко в теб казва "Остани".
Най- тихо  тръгват най- големите души.
Дори, когато всичко в тях боли.


***

Цял живот ми казват:
„ти си късметлийка!“
А аз не виждам капчица късмет.
Показвам част от себе си,
И все откривам, че срещу мене
Не стои Човек.
Малки хора.
Нямат ли мечти?
Носят ли души?
Раздaвам от сърцето си.
Открита съм.
Истинска.
Няма маска.
Нямам и лъжи.
Стоя зад себе си.
И казвам всяка истина.

Дори и да боли.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Бял лист

Някога пишех много. Всъщност тази история започна преди доста време. Някъде към края на първата ми ученическа любов. Бях намерила начин да изразявам емоциите си изключително безболезнено и лесно. Пишейки. Е, да... И така дойде един ден, в кой реших, че изгората ми вече не трябва да бъде до мен и ... Да, написах му го. Нищо де, той ми го върна много лесно- написа със спрей точно колко жалка и подла персона съм аз под носа ми... Или иначе казано под прозореца на класната ни стая в училище. Известно време се подминавахме и живеехме като смъртни врагове, но към днешна дата се забавляваме много на някогашните ни трепети и къде скрити, къде не толкова скрити любовни войни. После, както предполагате продължих да пиша за любимите си момчета, а и не само. Най- милия ми човек (за доста дълъг период от време), притежава завидна колекция от мои стихове, поемки, историйки от моя милост.. Писани с цялата ми любов, естествено. Дори след раздялата ни за Коледа получи Прощално излияние от моята д...

Breathe Me.

Мелодия

Как ли е звучало това щастие. В тези, неизживените мечти. Недописана партитура, а мелодията й в мен звучи.   Как ли е звучало това щастие. На две хванати ръце, Моите очи в твоите, когато сутрин до тебе се събуждах. Как ли е звучало това щастие. Изгубено ли е? Как ли е звучало това щастие? Нашето.