Загубихме ли
нашата посока?
Загубихме ли я?
Кажи!
Отворената е
раната дълбока,
А сърцето
странно, но тупти.
„Трябва да ме
преживееш“,
Каза ми го.
Но не те послушах.
Кога престана да
се смееш,
Кога дойде,
кога
си тръгна?
Гледахме в една
посока,
Бяхме двама, а
сега...
Бяхме двама, а
сега..
Тръгнала съм без
посока.
Не можа ли да
останеш?
Необходимо ли е
да те преживявам?
И защо това сърце
боли!
Нали усмихвам ви
се постоянно.
Нали щастлива съм
така?
Загубихме ли
нашата посока?
Кажи...
Толкова ли се изгубихме?
Коментари
Публикуване на коментар