Пропускане към основното съдържание

Можеш ли

Всеки бяга от нещо и за нещо тъжи,
но аз се страхувам от скритите истини,
от наивната вяра във всички лъжи..
Можеш ли да бъдеш истински
покрай всички фалшиви души?
Можеш ли да заличиш болката,
която всичко в мен руши?



Искаш ли да ми покажеш красивото?
Да изтриеш тъгата от тези очи,
през които прозира тъгата ми...
Гледа те едно малко момиче обляно в сълзи...
Което не спира да вярва, но от това чувство боли...
Можеш ли...?




2010г.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Бял лист

Някога пишех много. Всъщност тази история започна преди доста време. Някъде към края на първата ми ученическа любов. Бях намерила начин да изразявам емоциите си изключително безболезнено и лесно. Пишейки. Е, да... И така дойде един ден, в кой реших, че изгората ми вече не трябва да бъде до мен и ... Да, написах му го. Нищо де, той ми го върна много лесно- написа със спрей точно колко жалка и подла персона съм аз под носа ми... Или иначе казано под прозореца на класната ни стая в училище. Известно време се подминавахме и живеехме като смъртни врагове, но към днешна дата се забавляваме много на някогашните ни трепети и къде скрити, къде не толкова скрити любовни войни. После, както предполагате продължих да пиша за любимите си момчета, а и не само. Най- милия ми човек (за доста дълъг период от време), притежава завидна колекция от мои стихове, поемки, историйки от моя милост.. Писани с цялата ми любов, естествено. Дори след раздялата ни за Коледа получи Прощално излияние от моята д...

Breathe Me.

Мелодия

Как ли е звучало това щастие. В тези, неизживените мечти. Недописана партитура, а мелодията й в мен звучи.   Как ли е звучало това щастие. На две хванати ръце, Моите очи в твоите, когато сутрин до тебе се събуждах. Как ли е звучало това щастие. Изгубено ли е? Как ли е звучало това щастие? Нашето.