Денят ми бе сив,
сив като мъглата.
Усмивките ми бяха
малко,
но нямаше кой да види.
Мълчaнието ми бе
голямо,
но нямаше кой да
го усети.
Жалка картинка.
Безкрайно самотна.
Позволих си да
бъда тъжна.
Свалих щастливата
маска.
Кой определя кое
е грешно?
Всеки решава за
себе си.
Защо ли търся
отговори?
Като аз съм само
Въпрос.
Белият лист стои
недописан.
Думите са
недоизказани.
Чувствата неизживени.
А ние стоим по
средата.
Недовършени.
Коментари
Публикуване на коментар