Ръбата съм. Не ставам за обичане. Събирала съм много болка. По тези, моите ъгли. Очите ми показват. Някак все различна съм. Сред всички тези. Празни. Мънички души. Останаха ли сълзи? Имам ли резерв от думи? Трудна съм. Почти не ставам за обичане. Странно е. Все пак имам толкова да дам. Скрита зад усмивките. В тази тишина. Моята. Трудна ли съм за обичане? Или по скоро. Съм трудна. За разбиране.