Пропускане към основното съдържание

WI Fi връзки

Замислих се за новият тип връзки- удобни предимно за мъжете, но някои жени също се възползват от тях.  Всъщност- удобни за всички и познати от край време.
Wi fi- връзките. 

Единият партньор играе ролята на рутер- всеки може да се свърже с него ако знае паролата. А паролата при повечето хора е ясна. И така връзката от 1+1 = двойка, става нещо подобно на 1*У+1*Х= двойка.

 Математикаат и информатиката могат да го опишат с нули и единици, със знаци и скоби, наглед просто уравнение, но никога партньорът рутер не трябва да забравя, че неговият Х на брой прикачени елементи водят на У на брой разочарования и болка на партньорът, който вярва в простата формула.
 Е, винаги идва така нареченият Видов ден, но освен това, че вече не си заблуден/а, има едно голямо количество болка. Няма да развивам темата в тази посока обаче.
Интересното при този тип връзки е че по правилото на хронологията- ако тя бъде изтрита, не съществува не само вече, тя никога не е била. За жалост обаче на рутерите- изтритите СМС-и не трият съвестта. При липса на такава няма угризения, няма наранени- т.е. пито платено.
Не ви говоря глупости- повярвайте ми имам нагледни примери, жалко , но факт! Лично аз си измилих името на връзките, защото имах скорошен пример в тази посока и някак си навързах нещата от виртуалния свят с реалният. Така или иначе повечето такива връзки тръгват именно там- в така любимите ни социални мрежи. 

Всъщност реално погледнато тези връзки съществуват още от преди интернет бум-а. Изневярата не се е родила нито със социалните мрежи, нито с откритието на компютъра. Просто живеем в по- модерни времена- ново откритие, нов начин. Само не трябва да забравяме, че това, което трием от модерните си устройства не трие нищо в нас, не трие нищо в минало време.


Коментари

Популярни публикации от този блог

Breathe Me.

Бял лист

Някога пишех много. Всъщност тази история започна преди доста време. Някъде към края на първата ми ученическа любов. Бях намерила начин да изразявам емоциите си изключително безболезнено и лесно. Пишейки. Е, да... И така дойде един ден, в кой реших, че изгората ми вече не трябва да бъде до мен и ... Да, написах му го. Нищо де, той ми го върна много лесно- написа със спрей точно колко жалка и подла персона съм аз под носа ми... Или иначе казано под прозореца на класната ни стая в училище. Известно време се подминавахме и живеехме като смъртни врагове, но към днешна дата се забавляваме много на някогашните ни трепети и къде скрити, къде не толкова скрити любовни войни. После, както предполагате продължих да пиша за любимите си момчета, а и не само. Най- милия ми човек (за доста дълъг период от време), притежава завидна колекция от мои стихове, поемки, историйки от моя милост.. Писани с цялата ми любов, естествено. Дори след раздялата ни за Коледа получи Прощално излияние от моята д...

Мечето?

Всеки един от нас е слушал доста обещания. Някои прекрасни и недостижими, други красиви и простички. Нали малките неща криели в себе си красотата на живота. Да, и аз съм слушала обещания, ако трябва да съм честна някои от тях ги четах. Живеем във време, в което често си общуваме чрез социалните мрежи и четем, това което някога хората са си казвали. А когато се видим... Думите вече са казани (разбирайте написани) и нямаме нужда да ги казваме отново. Но да се върнем на онези обещания, които сме получили. Да, чакали сме. Така например веднъж си гледах електронната поща рекордно пъти за един ден. Чаках едно плюшено мече на снимка. Някой ми беше обещал на шега, аз го приех наистина.. и чаках, проверявах, но плюшеното ми мече не се появи. Интересното е, че дори не очаквах истинско с такъв копнеж. За истинското не се и надявах, но електронното спечели голяма част от времето ми. И бях разочарована, от нещо, което си беше само електронен жест. Тогава се замислих колко съм жалка. Да чакам...