Пропускане към основното съдържание

Ring my bells

Прекрасна вечер. Много усмивки, малко алкохол, задимено пространство. И сред всички хора се появи ти.  Цялото ти присъствие  изпълни помещението. А щом те видях разбрах, че искам да си мой. А те бях виждала толкова много пъти преди. За пръв път обаче те усетих с всяка фибра от тялото си.  С всяка тупкаща частица от сърцето ми. И само този беше различен, а след него  вече нищо не беше същото.

Малко алкохол, много усмивки и една целувка, като по филмите.
Само твоите очи. Гледащи в мен все едно ме виждат за първи път.
Само моите очи. Гледащи те, така сякаш разпознават нещо в теб за първи път.
И от много време насам започнах да усещам позната, прекрасна  топлина да се разлива в мен.
 Твоите очи и моите в едно, твоите устни слети с моите. Просто съвършено цяло.
Задимен бар и табла шотове. Аз до теб и много хора около нас, но за мен бяхме само аз  и ти... И никой друг. Усещах само твоето пристъствие, запазила съм  спомена за теб от онази вечер- нашата.
Слънчеви лъчи и празна стая. Измачкани чаршафи. Уморени усмивки. Това остана след нас.
 Малко самоиорния от моя страна, малко открадната нежност. Малко размазани усмивки и филм от който не помним нищо.

Малко, но прекрасни моменти. Наши моменти. А колко много исках още. И колко исках да ти дам.
Каза ми какво можеш да ми дадеш, взех колкото можах да взема и си тръгнах преди това сърце да се разпилее съвсем. А то вече се бе разпиляло. Няма връщане назад, а аз не знам на къде сме тръгнали. На никъде.
Етикети:

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Бял лист

Някога пишех много. Всъщност тази история започна преди доста време. Някъде към края на първата ми ученическа любов. Бях намерила начин да изразявам емоциите си изключително безболезнено и лесно. Пишейки. Е, да... И така дойде един ден, в кой реших, че изгората ми вече не трябва да бъде до мен и ... Да, написах му го. Нищо де, той ми го върна много лесно- написа със спрей точно колко жалка и подла персона съм аз под носа ми... Или иначе казано под прозореца на класната ни стая в училище. Известно време се подминавахме и живеехме като смъртни врагове, но към днешна дата се забавляваме много на някогашните ни трепети и къде скрити, къде не толкова скрити любовни войни. После, както предполагате продължих да пиша за любимите си момчета, а и не само. Най- милия ми човек (за доста дълъг период от време), притежава завидна колекция от мои стихове, поемки, историйки от моя милост.. Писани с цялата ми любов, естествено. Дори след раздялата ни за Коледа получи Прощално излияние от моята д
1 коментар
Прочетете още

Писмо до теб

“Това беше най-голямата болест, заразила човечеството. Нито СПИН, нито рак, нито пък депресията… “Да вярваш в някого.”  И после ужасно да те боли…”- Батухан Деде Тъжно ми е днес приятелю, тъжно ми е. Опитах се да дам от мене си, а всъщност май захвърлих себе си на вятъра. Изгубила съм се в безкрайна тишина, тъжно ми е, плувам в безкрайна тишина. В никой случай не ме плаши тази самота, а това в хората... Будех се до тебе сутрин, а вечерта ме хвърли в пепелта. Не случайно казвам пепел, това остана май от нас, трудно  ти е да го кажеш с вдигната глава и силен глас. Колкото можах ти дадох, колкото ми даде взех. Колкото можах се обвинявах, колкото можах простих. Спестявам ти сълзи и болка, радвам се, че си щастлив.  Тъжно ми е днес приятелю, тъжно ми е затова, че си тръгна , минавайки през моята душа, тръгна си с друга, а аз останах с тъжни спомени и много самота. 
Публикуване на коментар
Прочетете още

Спомен

Ще премина през живота ти. Ще се превърна в кратък спомен. Запомни онези, нашите моменти, усмивките, но запомни и мен. Аз ще се усмихвам за пред хората. Каква съм когато съм сама? Какво е вътре в мен? Мъгла. Отговора си е моя тайна, истина. Не ми останаха думи. Избирам все затворени врати. Празни листи. Пълни с тишини. Останаха ми  ноти. Разпръснати по булеварда... Булеварда на разбитите мечти.
Публикуване на коментар
Прочетете още