#ДумитеНаНейнотоСърце

"Няма да съм първата.

Не е и за пръв път.

Всеки път боли различно.

Колкото и да си казваш

"Минавал съм през това".

Всеки път боли.

И тази болка е различна.

Подари ми пръстен.

Върнах го.

На друга ръка може би ще стои по - добре.

Не възрази.

Може би си го знаел.

Вече.

Подари ми парфюм.

Дори не го приех.

Може би вече знаех,

че е взет за друга.

На нейната кожа ще се усеща по - добре.

Исках да се обадя.

За да ми кажеш, това което вече знаеше.

Без думи.

Мълчание.

Аз разбрах последна.

Нереално.

Но факт.

Тръгна си.

Без думи.

Без извинения.

Знаеше, че няма нужда от тях.

Едно извинявай, не е спасило ничие разбито сърце."

Написа го и го изтри.

После опита и на хартия.

Изгори го.

Отвори бутилка вино.

Написа го отново.

И после го прочете.

Бавно.

и знаеше...

това бяха думите на нейното сърце.

"Мисля, че джетлагът е от това, че душата не може да догони тялото" - Захари Карабашлиев - " Кратка история на самолета"

Коментари

Някога пишех много. Всъщност тази история започна преди доста време. Някъде към края на първата ми ученическа любов. Бях намерила начин да изразявам емоциите си изключително безболезнено и лесно. Пишейки. Е, да... И така дойде един ден, в кой реших, че изгората ми вече не трябва да бъде до мен и ... Да, написах му го. Нищо де, той ми го върна много лесно- написа със спрей точно колко жалка и подла персона съм аз под носа ми... Или иначе казано под прозореца на класната ни стая в училище. Известно време се подминавахме и живеехме като смъртни врагове, но към днешна дата се забавляваме много на някогашните ни трепети и къде скрити, къде не толкова скрити любовни войни. После, както предполагате продължих да пиша за любимите си момчета, а и не само. Най- милия ми човек (за доста дълъг период от време), притежава завидна колекция от мои стихове, поемки, историйки от моя милост.. Писани с цялата ми любов, естествено. Дори след раздялата ни за Коледа получи Прощално излияние от моята д...

Прочетете още

Мечето?

Всеки един от нас е слушал доста обещания. Някои прекрасни и недостижими, други красиви и простички. Нали малките неща криели в себе си красотата на живота. Да, и аз съм слушала обещания, ако трябва да съм честна някои от тях ги четах. Живеем във време, в което често си общуваме чрез социалните мрежи и четем, това което някога хората са си казвали. А когато се видим... Думите вече са казани (разбирайте написани) и нямаме нужда да ги казваме отново. Но да се върнем на онези обещания, които сме получили. Да, чакали сме. Така например веднъж си гледах електронната поща рекордно пъти за един ден. Чаках едно плюшено мече на снимка. Някой ми беше обещал на шега, аз го приех наистина.. и чаках, проверявах, но плюшеното ми мече не се появи. Интересното е, че дори не очаквах истинско с такъв копнеж. За истинското не се и надявах, но електронното спечели голяма част от времето ми. И бях разочарована, от нещо, което си беше само електронен жест. Тогава се замислих колко съм жалка. Да чакам...

Прочетете още

B' You

Търсене в този блог