Разговор

 - Дали съм обичала правилно?
 - Сигурно. Кой определя как се обича правилно? 
- Някак все съм недостатъчна. Или в повече. Дали съм давала достатъчно?
 - Може би?
 - Изслушвах ли докрай?
 - Не.
- Търсех правилните думи. Слушах това, което искам да чуя. Приемах това, което исках да получа.
 - Егоистично?
 - Със сигурност.
 - Но въпреки това го обичаше. По своя си начин. Самота?
 - В повече.
 - Сълзи?
 ...
- Усмивки?
 - Фалшиви.
 - Липсва ти?
 - Всяка минута.
 - Ще помълчиш. Ще почакаш. Познавам те. Няма да го покажеш. Такава си. Ще мислиш, че ти си виновна. И донякъде.. ще си права. Но само донякъде. Вечер когато си сама ще бъдеш тъжна, щe плачеш с чаша червено вино. А ти червено не обичаш. Но искаш да горчи.
Няма да искаш да говориш с никого. Ще гледаш снимки. Съобщения. 
Обаче ще си толкова усмихната през деня. На светло. Казвам ти, няма да го покажеш.
Спри да си гледаш телефона. Няма да светне.
Познавам те. Не знам дали ти си част от мен или аз съм част от теб. Знам, че и мен ще ме боли. И мен ме боли.
 - Да, познаваш ме. Съжалявам че те боли..
 - Не се извинявай, че обичаш. Никога. На никого. Дори и на мен. - прошепна тихичко сърцето й.