Обличам рокля, слагам и червило, обувам си червените обувки, а косата ми загадъчно съм хванала в лек небрежен кок.
Замаскирам самотата в мен с малко фон дьо тен, добавям деликатен руж, така просто за разкош.
На устата появява се усмивка. Театър. Толкова е истинско, че някак си те удря ток..
Отивам с приятелки в един случаен бар, някой го похвали, каза, че е нов.
Поръчвам нещо силно с лед, танцувам и раздавам от измамните усмивки, губя се в тълпата и така приключва този епизод.
Прибирам се и свалям всичко..
Толкова самотно е в тези нощи, свикнала съм с горчивите сълзи.
Толкова е тихо всяка сутрин и от тази моя тишина боли.
Всеки пътя си ще продължи нататък, но къде изчезнаха нашите мечти?
Как превърнахме се в непознати, странно чувам как сърцето ти мълчи.
Замаскирам самотата в мен с малко фон дьо тен, добавям деликатен руж, така просто за разкош.
На устата появява се усмивка. Театър. Толкова е истинско, че някак си те удря ток..
Отивам с приятелки в един случаен бар, някой го похвали, каза, че е нов.
Поръчвам нещо силно с лед, танцувам и раздавам от измамните усмивки, губя се в тълпата и така приключва този епизод.
Прибирам се и свалям всичко..
Толкова самотно е в тези нощи, свикнала съм с горчивите сълзи.
Толкова е тихо всяка сутрин и от тази моя тишина боли.
Всеки пътя си ще продължи нататък, но къде изчезнаха нашите мечти?
Как превърнахме се в непознати, странно чувам как сърцето ти мълчи.
Коментари
Публикуване на коментар