Пропускане към основното съдържание

Job!


В даден момент всеки един от нас си е търсил работа. И на мен ми се случва, уви – не за първи път (и сигурна съм не за последен). Бях забравила колко трудно се случва всичко. Разликата в търсенето ми, между преди и сега, е следната: сега току що завърших висшето си образование и някак си в съзнанието си напълних един куфар пълен с надежди и очаквания за нещо по специалността ми. Уви, куфарът започна да ми дотежава. 

Стъпка едно- попълване на автобиографията ми или по- точно „upgrade”.
Стъпка две- сайтове за работа. Просто изречение- всеки ден, по безброй много часове гледаш обяви, пишеш мотивационни писма и т.н.
Стъпка три- започват позвънявания! И ето, моята надежда расте правопропорционално на .. Ъъ.. трите позвънявания, които получих.
Резултат от първите три стъпки- интервюта! Две от обявите бяха далеч от реалната работа, която се очаква да свърша. Добре няма да се отчайвам имам и трето интервю. Отивам, представям се добре, дори ме водят на обиколка из офисите... Обнадеждена съм!!! Дават ми задача за вкъщи. Изпълнена е. Дори потвърждават с e-mail.  И до тук. Да, точно така- без отговор, че са намерили по –добър кандидат от мен, че не съм се справила спрямо техните очаквания. Нищо подобно. Просто мълчание.

Стъпка четири- отново сайтовете за работа, така че по скоро се връщаме на стъпка две.
Резултат- спам e-mail с оферти от фирма, в която подадох документи. И един отказ от работодател. Дори не съм ходила на интервю, но въпреки това получих отговор.
Изглежда не е толквоа лесно (всъщност това го знаех и съм се въоражила с голяма доза търпение). Но знаете ли кое ме обезкуражава най- много? Това, че  хора като мен, които искат да се развиват не получават дори един e-mail с отговор. (извинете получих един). Аз мога да отделя от моето време, а хората в отдел „Човешки ресурси“ не могат да пратят стандартно писмо с отказ. Или по- лошият вариант- ти кандидатстваш за работа, те ти изпращат спам с услугите, които предлагат! Как да уважаваш работодателите, когато те нямат елементарно уважение към теб- човекът, който един ден, въпреки това колко сложно е положението в момента, ще бъде част от нечия фирма и ще допринася за нейния успех?
Стъпка пет- Keep Walking!

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Breathe Me.

Бял лист

Някога пишех много. Всъщност тази история започна преди доста време. Някъде към края на първата ми ученическа любов. Бях намерила начин да изразявам емоциите си изключително безболезнено и лесно. Пишейки. Е, да... И така дойде един ден, в кой реших, че изгората ми вече не трябва да бъде до мен и ... Да, написах му го. Нищо де, той ми го върна много лесно- написа със спрей точно колко жалка и подла персона съм аз под носа ми... Или иначе казано под прозореца на класната ни стая в училище. Известно време се подминавахме и живеехме като смъртни врагове, но към днешна дата се забавляваме много на някогашните ни трепети и къде скрити, къде не толкова скрити любовни войни. После, както предполагате продължих да пиша за любимите си момчета, а и не само. Най- милия ми човек (за доста дълъг период от време), притежава завидна колекция от мои стихове, поемки, историйки от моя милост.. Писани с цялата ми любов, естествено. Дори след раздялата ни за Коледа получи Прощално излияние от моята д...

Мечето?

Всеки един от нас е слушал доста обещания. Някои прекрасни и недостижими, други красиви и простички. Нали малките неща криели в себе си красотата на живота. Да, и аз съм слушала обещания, ако трябва да съм честна някои от тях ги четах. Живеем във време, в което често си общуваме чрез социалните мрежи и четем, това което някога хората са си казвали. А когато се видим... Думите вече са казани (разбирайте написани) и нямаме нужда да ги казваме отново. Но да се върнем на онези обещания, които сме получили. Да, чакали сме. Така например веднъж си гледах електронната поща рекордно пъти за един ден. Чаках едно плюшено мече на снимка. Някой ми беше обещал на шега, аз го приех наистина.. и чаках, проверявах, но плюшеното ми мече не се появи. Интересното е, че дори не очаквах истинско с такъв копнеж. За истинското не се и надявах, но електронното спечели голяма част от времето ми. И бях разочарована, от нещо, което си беше само електронен жест. Тогава се замислих колко съм жалка. Да чакам...