"Никой не може да ти отнеме това, което вече си загубил"
Скоро попаднах на тази фраза, може би я чух в един филм. Не съм много сигурна, но се запечати в главата ми. Започнах да си мисля за нещата, които съм загубила. За едно от тях съм сигурна, че никой не може и не иска да ми отнеме. Но ще стигна и до него.
Никой ли не може да ни отнеме любовта. Това се питам непрестанно. А третите хора, които се намесват във връзките ни? Но пък за да се намесят, то единия от нас вече си е тръгнал или ги е потърсил. Така, че ти си загубил, човекът, който е бил до теб. Да, някой ще го обича и след теб, но никой няма да го обича така, както ти. Така, че твоята любов, тази, която извира от сърцето ти не може да ти я вземе никой. И това е някаква утеха понякога. Нали за това казваме "никой няма да те обича така, както аз". Любовта не се повтаря. Никога.
Никой не може да ти отнеме изгубените мечти. Те са си само твои и са живели в твоето сърце. Там са се зародили, там са назрявали и в крайна сметка там са умрели. Тъжно е, но всеки един от нас има поне по една мечта (в най-добрия случай само една), която е загубил. Никой не може да ти ги отнеме, не, както и никой не може да ги иска по твоя си начин.
Никой не може да ти отнеме надеждата, която си загубил. И тя е била само твоя. И нея си я загубил ти. И да, загубата и е наранила само теб.
И накрая.. Никой не може да ти отнеме болката, която си загубил. Болката, която си изпитал след падане, болката, която си изпитал, когато си видял бездомен човек, болката, която си изпитал, когато някой те е наранил, болката, която си изпитал, когато си загубил цене човек, болката, когато някой те е разочаровал, болката, когато някой те е излъгал. Тази болка никой не иска да я вземе.Дори, когато чувството е преминало, дори когато си го преодолял. А по някой път ни се иска някой да седне до нас и да поеме част от тази болка, която носим в себе си. Но дори тогава, няма кой да го направи.
Всички искат това, което имаме, всички могат да го получат, но никой не иска болката. Това са едни празни мисли, които се породиха в мен след този цитат, провокираха ме да се замисля, кое не могат да ми отнемат. И истината е, че в крайна сметка никой не може да отнеме чувствата ни. Те са си само наши и дори да имат общоприети имена и те като нас са уникални. Никой не може да ни отнеме това, което вече сме загубили. Никога.
Скоро попаднах на тази фраза, може би я чух в един филм. Не съм много сигурна, но се запечати в главата ми. Започнах да си мисля за нещата, които съм загубила. За едно от тях съм сигурна, че никой не може и не иска да ми отнеме. Но ще стигна и до него.
Никой ли не може да ни отнеме любовта. Това се питам непрестанно. А третите хора, които се намесват във връзките ни? Но пък за да се намесят, то единия от нас вече си е тръгнал или ги е потърсил. Така, че ти си загубил, човекът, който е бил до теб. Да, някой ще го обича и след теб, но никой няма да го обича така, както ти. Така, че твоята любов, тази, която извира от сърцето ти не може да ти я вземе никой. И това е някаква утеха понякога. Нали за това казваме "никой няма да те обича така, както аз". Любовта не се повтаря. Никога.
Никой не може да ти отнеме изгубените мечти. Те са си само твои и са живели в твоето сърце. Там са се зародили, там са назрявали и в крайна сметка там са умрели. Тъжно е, но всеки един от нас има поне по една мечта (в най-добрия случай само една), която е загубил. Никой не може да ти ги отнеме, не, както и никой не може да ги иска по твоя си начин.
Никой не може да ти отнеме надеждата, която си загубил. И тя е била само твоя. И нея си я загубил ти. И да, загубата и е наранила само теб.
И накрая.. Никой не може да ти отнеме болката, която си загубил. Болката, която си изпитал след падане, болката, която си изпитал, когато си видял бездомен човек, болката, която си изпитал, когато някой те е наранил, болката, която си изпитал, когато си загубил цене човек, болката, когато някой те е разочаровал, болката, когато някой те е излъгал. Тази болка никой не иска да я вземе.Дори, когато чувството е преминало, дори когато си го преодолял. А по някой път ни се иска някой да седне до нас и да поеме част от тази болка, която носим в себе си. Но дори тогава, няма кой да го направи.
Всички искат това, което имаме, всички могат да го получат, но никой не иска болката. Това са едни празни мисли, които се породиха в мен след този цитат, провокираха ме да се замисля, кое не могат да ми отнемат. И истината е, че в крайна сметка никой не може да отнеме чувствата ни. Те са си само наши и дори да имат общоприети имена и те като нас са уникални. Никой не може да ни отнеме това, което вече сме загубили. Никога.
Коментари
Публикуване на коментар